Да съм учител е моя сбъдната мечта!

ИВАНИНА ИЛИЕВА е на 24 години. Завършила е 157-а Гимназия с изучаване на чужд език "Сесар Вайехо" в София, както и с отличие бакалавърска степен по "Икономика на туризма" в Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. След това записва магистратура в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със специалност "Начална училищна педагогика", която предстои да завърши тази година. Работи като начален учител в столичното 93-то СУ "Александър Теодоров - Балан".

- Г-жо Илиева, с какви чувства посрещате новата учебна година? Какви са Вашите очаквания от нея?
- Развълнувана съм. За мен ще е втора като учител. Чувствам се по-уверена и вярвам, че ще бъде изключително пълноценна, както за учениците, така и за мен.
- Как решихте да станете начален учител?
- От много малка харесвах учителската професия. Харесваше ми да се правя на учителка, да проверявам тетрадки, да пиша оценки и забележки в бележник. Разбира се, това бяха детските ми виждания за учителя. Станах по-голяма и осъзнах, че реалността е различна. Започнах да виждам, че това са хора, които всеки ден се подготвят за следващия ден с материал, който да бъде поднесен така, че да може да го разбереш. Виждах в тях усилието да те научат, да ти помогнат да станеш по-добър в живота. Усещах в тях подкрепа, съчувствие, разбиране, а това е много важно. Реших и аз някой ден да стана учителка.
Впоследствие започнах да се колебая, тъй като не бях сигурна и уверена дали ще се справя като тях, моите учители. В крайна сметка страхът взе превес над желанието и реших да поема по друг път, като записах "Икономика на туризма". Още на втората година от обучението осъзнах, че това не е моето поприще и отново започнах да мечтая да стана учителка. Затова взех решението да завърша вече започната специалност и след това да поема по пътя към целта си. Така и стана.
Към днешна дата уча и имам удоволствието и възможността да работя това, което искам. Радвам се и не съжалявам, че поех по този път!
- Професията на учителя е трудна. Кои са най-големите предизвикателства?
- Най-голямото предизвикателство е поддържането на мотивация за учене. Тя е от изключително значение и гарантира дългосрочни резултати. При липса на мотивация учениците спират да учат качествено. Затова учителите трябва да се погрижат за индивидуалните стилове на учене и нуждите на разнообразна група ученици, включително тези с обучителни затруднения, езикови бариери или поведенчески проблеми. Преподавателите често трябва да жонглират с множество отговорности, включително планиране на уроци, оценяване, административни задачи и извънкласни дейности.
- Какви качества трябва да притежава днешният учител?
- Днешният учител трябва да притежава набор от качества. Да бъде адаптивен и гъвкав в своя подход, за да отговаря на разнообразните нужди на учениците. Това включва отвореност към нови методи на преподаване, технологии и стратегии, които могат да подобрят ангажираността на учащите и резултатите от обучението. Трябва да притежава и силни организационни умения. Да е добър пример за децата. Неслучайно се казва, че "децата са отражение на родителите си", а учителите са и в ролята на родител. Освен знанията, които учителят дава на ученика, той преживява с него нещата, които му се случват, съветва го, помага му да премине пред трудностите, които в момента му пречат.
- Трудно ли се работи с деца? Какво трябва да имат предвид желаещите да станат учители?
- С правилния подход работата с децата може да е много лесна. Трябва да открием на тях какво им харесва, кое ги кара да се чувстват добре, от какво имат нужда, по какъв начин се мотивират. Истинската страст към преподаването и любовта към ученето могат да вдъхновят учениците. Учителите, които са ентусиазирани по своите предмети и са ангажирани с растежа на своите ученици, могат да мотивират и насърчават ученето през целия живот.
- Телефон или книга? Четат ли днешните деца? Искат ли да знаят, да се учат?
- Изборът между телефон или книга може да варира при отделните хора и зависи от личните предпочитания, интереси и обстоятелства. И телефоните, и книгите предлагат уникални предимства и могат да служат за различни цели. Навиците за четене могат да варират при отделните хора и се влияят от различни фактори като възраст, култура, достъп до ресурси и лични интереси.
Широкото използване на технологии и цифрови устройства наистина промени начина, по който децата консумират информация и се ангажират със съдържание. Много подрастващи вече имат достъп до електронни книги, аудиокниги и образователни приложения, които могат да подобрят изживяването им при четене. Някои ученици може да предпочетат четене на цифрови устройства поради удобство, интерактивност или мултимедийни елементи.
Насърчаването на четенето под каквато и да е форма, независимо дали става дума за физически книги или цифрови ресурси, може да помогне на децата да развият езикови и грамотни умения, да разширят знанията си и да насърчат въображението и критичното мислене.
- Как мислите, знанието ценност ли е днес?
- Да, знанието продължава да има значителна стойност в днешния свят. В едно бързо развиващо се и взаимосвързано общество знанието играе решаваща роля за личностното развитие, обществения прогрес и професионалния успех. То дава възможност на хората, като им предоставя умения за критично мислене, способности за решаване на проблеми и капацитет за вземане на информирани решения, които им позволяват да разбират света около тях, да се справят с предизвикателствата и да участват активно в обществото. Придобиването на знания разширява хоризонтите, разширява перспективите и насърчава личностното израстване. Знанието подхранва иновациите и движи обществения прогрес.
- Преди години учителят е бил един от най-уважаваните хора в обществото, заедно със свещеника и кмета. Така ли е днес?
- Според моите наблюдения учителската професия от много години насам не е сред най-уважаваните. Този факт е изключително тъжен, тъй като всички знаем, че в училище децата, освен че усвояват заложените в учебната програма предмети, се учат да бъдат хора, да бъдат добри, честни, отзивчиви, толерантни, а това се случва благодарение на учителската намеса. Не смятам, че уважението към учителите е загубено. Поради редица външни влияния и фактори през последните години в обществената нагласа по отношение на учителската професия се забелязват някои негативни нотки. Щом външните влияния бъдат ограничени и сложени в едни адекватни рамки, тогава и обществото ще погледне на учителя с необходимото уважение.
- Какво мислите за реформите в образователната система, които дават повече права на родителите и учениците, за сметка на учителя?
- По мое мнение прекомерната намеса на родителите в учебната дейност затруднява гладкото протичане на учебните занятия. Родителите, бидейки хора с образование, различно от педагогическото, не биха могли да бъдат пълноценен коректив в процеса на обучение на учениците. Делегирането на повече права на родителите много често води до злоупотреби и действа демотивиращо както на младите, така и на по-опитните преподаватели. Разбира се, родителите искат най-доброто за децата си, но намесата в работата на учителя не подпомага процеса на обучение да преминава по-леко. По-голямата част от учениците имат различно поведение вкъщи и в училище. Оттук идва разминаването във вижданията на учителя и родителя.
- Ако бяхте министър на образованието и науката, какво бихте променили?
- Нужда от промяна се наблюдава в различни направления от училищното образование. Най-напред бих намалила обема на изискуемия за научаване материал. Бих направила програма, в която да е заложено повечето часове да се провеждат на открито. Също така бих отпускала повече средства на училищата, за да могат да поддържат по-добра материална база, тъй като средата е много важна.
Разбира се, няма как да пропусна заплатите. Да, много хора смятат, че учителските заплати са големи и достатъчни, но това далеч не е така. Смятам, че тази професия е от най-важните в едно общество. За да може нацията да е грамотна и да е пълноценна за своята държава, тя трябва да премине през редица обучения, а за да се осъществи това, тежестта е на плещите на учителя. Той е този, който предава знания и учи.
- Вие сте млад човек. Много Ваши връстници избират чужбина за своето развитие. Защо останахте в България?
- Тук съм родена и смятам, че тук е редно да живея. Именно тук е моето семейство, приятели, моят живот. От гледна точка на образование, много млади хора избират чужбина, така е. Това е хубаво! Отиват на ново място, срещат се с различни хора, получават различно от нашето образование, все пак на различните места има различни механизми на обучение, които предоставят огромни възможности за развитие. Мнението ми е, че след това трябва да се връщат в България, дори и там да им се отвори възможност. Те са ценен кадър и обществото ни има нужда от такива хора, млади и образовани. Имат какво да дадат от себе си на всички ни. Имат какво да направят за себе и тук, нищо че не сме голяма държава. Човек, ако има желание за развитие, няма значение къде е. Ако знаеш какво искаш, търсиш пътя, по който да преминеш, за да постигнеш целта си.
- Какво обичате да правите в свободното си време?
- Свободното си време използвам за разходки и спорт. Много обичам планините и екопътеките.
- Имате ли мисъл, която Ви вдъхновява?
- Всеки човек има своите трудности и спънки в живота, но това не трябва да го демотивира, а напротив, да го стимулира още повече да иска да постигне това, което е започнал. Затова мисълта, която винаги ми помага да премина през трудните периоди на провали, е "Никога не се предавай!".