Хронична бедност
/ брой: 225
Евгени ГАВРИЛОВ
Годишният темп на инфлация в България през последните няколко месеца бие четвъртвековни рекорди, показват данните на НСИ. Пак според тях средният общ доход на човек от домакинство през третото тримесечие на 2022 г. е бил 2346 лв. и е нараснал с 21,1% спрямо същия период на м.г. Средният разход обаче е 2239 лв. и се увеличава с 23,8%. Така за година харчовете на човек от домакинство са нараснали с 2,7% повече от приходите му.
Традиционно най-големите разходи са за храна. Ако през третото тримесечие на 2021 г. човек от домакинство е харчел 29,8% от парите си за храна, то т.г. дава 30,2%. Харчовете за издръжка на дома (вода, ток, отопление, обзавеждане и др.) са на второ място и вземат 19% от дохода, като този процент преди година е бил 17,4. В същото време пада делът на разходите за алкохол и цигари, за облекло и обувки, което означава, че потреблението се свива.
Въпреки цялата им условност, във всички класации, които ни заливат, има и доза истина. Не прави изключение и едно от последните издания на световната класация за ръст на цените (Worldwide Cost of Living ) на Economist Intelligence Unit. В нея София е втора по поскъпване на живота през последните 12 месеца. Проучването сравнява над 400 цени на 160 продукта и услуги. Сред тях са хранителни стоки, дрехи, домакински консумативи, наеми, транспорт, комунални услуги. Според проучването в София цените на хранителните стоки започват да се доближават до западноевропейските. Нищо не се казва обаче за доходите. При тях за подобно доближаване и дума не може да става. Те и в момента се различават 4-5 пъти. А за ножицата между цени и доходи има понятие - бедност.
У нас тя е свързана и с друг феномен - хем да работиш, хем трудно да свързваш двата края. Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на статистическата служба на ЕС. Нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността. По данни на Световната банка преди 10 години този дял е обхващал 8% от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава у нас не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12%. Освен това разликата в доходите на най-бедните и най-богатите у нас е пет пъти, при разлика два пъти в ЕС. И ножицата продължава да се разтваря. Което показва, че бедността у нас става хронична.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.