Бавно, но сигурно и с най-малко жертви

Тук и там, от време на време, все ще се чуе стон, че един или друг заслужил българин бил забравен. За министъра на войната (23.VIII.1913 - 1.IХ.1914 г.), началника на щаба на войската (март 1915 - август 1915 г.), командващия Първа армия (октомври 1915 - септември 1916 г.), командира на прославената в Балканската война 4-та пехотна Преславска дивизия генерал-лейтенант Климент Бояджиев, като че ли наистина може да се каже "забравен". И още по-категорично - "незаслужено".
Кой е и каква следа е оставил Климент Бояджиев?


Нека още в началото припомним. Военен министър ген. Климент Бояджиев става почти веднага след злощастната за България Междусъюзническа война. Нещо като индулгенция за главния виновник - цар Фердинанд. Може за тази война особено много да са настоявали офицерите и други влиятелни люде от останалите неосвободени земи, но не по този начин - необмислено, авантюристично, "с рогата напред", еднолично, както постъпва Фердинанд. Главнокомандващият, който противопоставя всеки срещу всеки в армията. Пък и в правителството. Ето само два случая.

По време на Първата световна война

След като повече не може да търпи като военен министър ген. Иван Фичев, защото открито заявява, че Германия ще загуби войната, и не го приема на доклади, Фердинанд назначава на освободеното място, в началото на август 1915 г., ген. Никола Жеков. И почти месец търси кого да сложи за началник на щаба. Търси генерала, който най не ще се разбира с военния министър. Докато реши, че това ще е командирът на 7-ма пехотна дивизия ген. Константин Жостов. При назначаването пък на ген. Фичев за военен министър той предлага ген. Климент Бояджиев да бъде освободен от армията. Вместо това царят назначава ген. Бояджиев за началник на Щаба на армията... Така става: "Разделяй и владей!"

Със съпругата, 1907 г.

Героят на Караагач и на България

Генерал Климент Бояджиев е роден на 15.VII.1861 г. в най-красивия град на Македония - Охрид. Градът на Климент Охридски, в който всяко новородено момче става Климе. На името на най-видния от учениците на светите братя Кирил и Методий. Той е с цели десетина години по-възрастен от ятото на Борис Дрангов, Гоце Делчев, Борис Сарафов, които сетне ще поемат по същия друм. Тъй че в известна степен показва посоката, пътя. Бъдещият генерал и военен министър Климент Бояджиев, като всички по-будни млади, иска да учи още. Мечтата му е да стане военен. Така ще е най-полезен.
 Накрая спорът е "отсечен" по македонски. Един ден младият Климе просто напуска Охрид. И се обажда от София, където пристига с... катър. Едва сега родителите му се стряскат. И го... благославят. Чрез софийския владика Милетий му помагат. Първо да се запише в гимназията, а сетне - да постъпи и във Военното училище. В което учи от 9.VII.1881 до 30.VIII.1883 г. А първото му "височайше" назначение е в Самоковската 4-та пеша дружина. Това е началото на военната кариера в армията на Царство България.
И се зареждат гарнизон след гарнизон. От първия ден на 1888 г. в продължение на три години учи в Академията на ГЩ в Торино - Италия, където освен всичко друго изучава и "майсторлъка" на релефните карти. Първата от тях подарява на руската армия, друга - на охридчани. А подарък не се прави току-така.
Където и да е, ген. Климент Бояджиев поставя службата си над всичко. И постига винаги успехи. Името му обаче става особено известно като командир на 4-та пехотна Преславска дивизия, дислоцирана в Шумен. Това е през 1910 г. Същата година получава и генералско звание. А на дивизията в Шумен той е началник-щаб през 1899 г. Ето че освен дивотии, са ставали и особено добри, сполучливи неща.
На вратата чука Балканската война. В чието начало най-големи успехи постига 4-та пехотна дивизия в състава на прославената Трета армия, водена от ген. Радко Димитриев. Под командването на ген. Климент Бояджиев тя като хала овладява Селиолу, Гечкенли, Бунархисар, Люлебургаз... "Хероят" на Караагач е генералът от Охрид.

Отказва да обядва с цар Фердинанд

Нататък, както казва поетът, е ясно. Преди още да започне, а особено след краха на Междусъюзническата война, начеват бунтовете в армията - къде войнишки, къде офицерски. "Изплашен за положението си, цар Фердинанд търси спасението си, като назначава за военен министър ген. Бояджиев, който тогава беше доста популярен заради отличните действия на неговата Преславска дивизия против турците, смятайки, че с това може да спаси своето положение", пише в спомените си ген. Сава Савов.
Няма място за съмнения. А годината, когато ген. Климент Бояджиев е на най-високия пост в армията, безспорно е най-трудната и за войската, и за държавата. Преди него на този пост само за два месеца е ген. Георги Вазов.
Унинието сред армията и народа е дълбоко, но трябва да се надделее, и то твърде бързо. До началото на следващата война, Първата световна, има само две години. А интригите, злоупотребите, партизанщината, пазарлъците в тогавашните "мътни води" най-много се развихрят. За това място и в тези години ли е генералът? За когото досега се казват все добри думи - упорит, идеалист, скромен, предвидлив... Към които се присъединява лично и Фердинанд, макар и демагогски. Кани го на обяд. Но министърът отказва. Става ясно, че денят е "Св. Константин и Елена", а в този ден празнува и съпругата му. И царят тежко преценява: "Той наистина е един много упорит македонец".

И шепа щастие в камарата от горчивини

Поради един доклад на министъра на войната ген. Климент Бояджиев до цар Фердинанд, че България не е готова за нова война, той е снет от поста си. От 11.IХ.1915 г. става командващ на Първа армия. На тази длъжност претърпелият много мъки ген. Климент Бояджиев преживява най-големите си радости. Целта на войната не е определена, но България се включва на страната на Германия. Защото така иска царят. На 10 септември е обявена мобилизация, а на 1 октомври започват и бойните действия. Вече има нов военен министър - ген. Никола Жеков, върл германофил. И нов началник на щаба на действащата армия - ген. Константин Жостов, може би най-интелигентният сред генералите.
Тук също има интересен факт. Новият началник-щаб е от македонския край на България. И прави плановете така, че точно Първа армия, командвана от ген. Бояджиев, да се насочи към Западна Македония. А в дневника си записва: "...Нека македонските българи получат своята свобода непосредствено от българските войски. Ген. Бояджиев е от Охрид. Той да ги освободи..."
Военните действия започват. И на 19 октомври в първото писмо до семейството си ген. Климент Бояджиев пише: "Исках с нещо да зарадвам вас и българския народ, та после да ви пиша. Слава Богу, с един удар сполучих да обруля доста круши - вече са свободни Неготин, Зайчар, Княжевац, Пирот и Бела паланка... Моята система е бавно, но сигурно и с най-малко жертви..."
На 11 ноември в друго писмо: "Надея се, че борбата за Македония няма да се проточи много, ако, разбира се, не станат някакви компликации - политически и военни..." И още: "Скопие, 29.ХI.1915 г. - Аз не работя, за да добия похвалите на бай Ганя, който и без това е завистлив... На 1 декември ще мина през Велес и оттам за Битоля и Охрид. Там ще видя Стойкова, който пръв влезе в Охрид и ми телеграфира възторжени думи за моя роден град..."
И още много редове на радост и щастие!

След покрусата от Междусъюзническата война и краха за България ще последва нова и още по-тежка загуба и в Първата световна война. После идва Ньойският договор. Каква ще да е тази орисия българска - вековни, върховни, но несбъднати национални идеали!
На 3.Х.1918 г. в 7 часа след пладне цар Фердинанд абдикира от престола - просто се качва на влака на гара Казичане и заминава. Не иска никой да го изпраща. Как ли го преживява ген. Климент Бояджиев, на когото ще се наложи да се пресели за цели 4 години в Германия, тъй като е съден като един от виновниците за Втората национална катастрофа и се опасява от политически преследвания. Сетне се връща. Амнистиран е през 1924 г. В деня и месеца на своето раждане, през 1933 г., на 72 години, умира в София.