18 Ноември 2024понеделник02:05 ч.

Съдби

Желязо се управлява с железни ръце

Патриотизъм значи да обичаш отечеството си, да го браниш и да го изграждаш

/ брой: 24

автор:Васил Попов

visibility 3039

Неочаквана, но любопитна подкрепа получи идеята на ДУМА за спасяването на историческите танкове "Майбах". В редакцията се обади човек, участвал във Втората световна война тъкмо като член на екипаж на такъв танк. Кирил Петров, който е на 89 години, живее в столичния квартал Бояна. Той покани екип на ДУМА, за да сподели  преживяванията си като танкист по време на бойните действия. Показва много снимки от този период, в който е воювал срещу фашизма.
Нека припомним каква беше идеята на ДУМА. Да се извадят танковете "Майбах", които имат историческа и колекционерска стойност, да се продават или да се разменят за подобни исторически паметници. Ветеранът от войната Кирил Петров разказа невероятни истории за сблъсъка си с фашистките сили. Неговото поделение участва в разбиването на немската дивизия "Принц Ойген" в първата фаза на войната за освобождаването на Югославия.
В центъра на Бояна се срещаме с бай Кирил Петров. На пръв поглед невисок, дори дребен човек, да се чудиш как с тези ръце е управлявал 40 тона желязо. Защото той наистина е участвал в "оная" война. И наистина има какво да разкаже на поколенията българи.
Нека направим паралел за този човек, разбил укрепен пункт на немците, а доста по-късно с ръцете си облицовал концертната зала "България" с дърво, което и до днес дава неповторимата акустика. Как се случва това?
Неочакваната подкрепа за спасяването на танковете "Майбах" си има основание. Кирил Петров е в екипаж на такъв танк, когато българската войска пресича изтеглянето на германците от Югославия. За тези битки бай Кирил има да разказва много. Как са стигнали с танковете до железен мост. Как там 11 германски войници отказали да посочат местата, в които мостът е миниран. Командирът на българския танков взвод перфектно владеел немски и непрекъснато питал 11-те германци къде са мините. А те отговаряли с "Хайл Хитлер". Когато става ясно, че от тях информация няма да се получи, двете картечници на танка бълват куршуми и ги избиват. Дошла сръбкиня, която им казва: "Аз ще ви покажа брода през реката", и превела танковете на българската армия на другия бряг.
Наближават Сръбска Митровица. Настъплението на войските ни не върви гладко. Напред излизат пет танка, които германците унищожават. Бай Киро описва покъртителна картина. Един танк носи 600 литра бензин и пламва като факел. "Момчетата вътре изгоряха", просълзява се ветеранът. Неговата машина обаче има по-добър шанс. Немски бункер от високо упорито се съпротивлява, а нашите стрелят с бризантни снаряди с по-слабо поразяващо действие. Тогава командирът рекъл: "Кире, зареди бронебоен!" След изстрела немският бункер се пръска във всички посоки. Колко германци изгоряха там не знам, казва Кирил Петров.
Автентичните епизоди в разказа на ветерана са стряскащи. Без да спазваме хронологията кое кога се е случило, можем да посочим, че действието на неговата танкова рота откъсва снабдителната част на дивизията "Принц Ойген" и това е решаващо за разгрома й. Нашите освобождават няколко югославски града, в които после влизат сръбски партизани. Те се правят на победители и освободители, пируват, а българите стоят изолирани по височините край града два дни без хляб и вода. Сърбите имат негативно отношение към "братята" българи. Кирил си спомня как в съседен двор от чешмата шурти вода, а стопанинът не им позволява да си налеят.
В друг епизод сърбин излиза срещу нашите военни, развявайки бяла риза, като иска да им помага в разгрома на немците. В този момент  фашистки куршум го покосява. Много страшно и много различно беше, спомня си Кирил Петров.
При Ниш, Мрамор, Куршумли нашите войски се бият храбро и успешно срещу германците. Бай Киро си спомня, че подготовката му като танкист е преминала в германско танково училище в Ниш. Екипажът на всеки "Майбах" се състои от петима - командир, свързочник, мерач, пълнач и двама механик-водачи. Когато единият водач управлява танка, другият е в ролята на пълнач, пояснява  Петров. Когато се придвижват нощем, вторият водач излиза отвън и със знаци с ръце посочва наляво- надясно-напред-стоп.
Преди десетина години Кирил Петров бил поканен да посети Ниш и домакините го завели на мястото, където било немското танково училище. Сега там няма нищо, голо поле, не мога да позная местността, разказва ветеранът.
Любопитно ни е къде е бил той със своя танк на 8 срещу 9 септември 1944 г. Спомня си, че три машини от тяхната рота първи преминават Орлов мост, след което неговият танк достига китайското посолство срещу Народното събрание, недалеч от паметника на Цар Освободител. Задачата им е да не допуснат никой да не влезе в сградата на парламента.
Две седмици по-късно танкистите заминават за участие в бойните действия, за които разказахме. За бай Киро войната свършва край Самоков, където ги настига заповедта за уволнение от армията. Неговият чин от войната е кандидат-подофицер, а и до днес той носи званието капитан и длъжността зам.-командир на танкова рота.
Интересен е и трудовият път на Петров. Доста години работи в дърводелската кооперация "Бор"  като разкройчик. Как точно е получена поръчката за облицовката на "България" не помни, но задача изпълнил блестящо. Така разкроих дъсчените плоскости, че не може да се разбере къде се съединяват. За залата бай Киро си спомня с огромно удоволствие. Малко по-късно е призован да работи в профсъюзите и там преминават следващите 35 години от живота му. Заемал е и високи постове, бил е секретар на Софийската градска организация.
Кирил Петров е успял да построи скромна къщичка в Бояна, а дворът му е подреден като картинка. По времето на разговора ни там са нацъфтели кукуряк и кокичета. Когато узреят черешите, елате да си наберете и да се наядете, кани ни любезният домакин.
През целия си живот не съм боледувал от нищо, продължава разказа си старецът. Наскоро ходил на контролен преглед при джипито и не му намерили никакъв здравословен проблем. И на тези години обича да посяда в ханчето на центъра и докато преглежда вестник ДУМА, да пийне малко коняче с топъл чай. И днес участва активно в живота на партийната организация на БСП, а влязъл в партията на 27 август 1945 г.
Израснал е в многодетно семейство - има трима братя и сестра. Самият той продължил рода с две дъщери, от които има две внучки и внук и вече правнучка, на които съпругата му Вера вече не може да се радва... Не живеят при него, но лятно време често го навестяват и това се превръща в празник - глъчка, весело настроение, радостни викове на деца. Какво по-хубаво в есента на един съдържателен живот, когато златната есен е продължителна, край теб да са децата и внуците...
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ