Отново за "свинското със зеле" и премълчаните факти
/ брой: 237
Обявеният нов данък върху лихвите предизвика еднозначен отпор - от опозиция, синдикати, медии. Дори столичен ежедневник, който отдавна демонстрира всеотдайна любов към всяка крачка на управляващите, изстена с квалификацията "удрят ни...".
Този ход на Дянков, взет изолирано от цялата му данъчна и финансова политика, е правилен. Той е някаква символична корекция на данъчна система, която по принцип работи за разслоение в обществото. На статистическата радост, че българите са спестили над 34 милиарда, ще припомня, че депозитите у нас до 1000 лева са близо девет милиона и съдържат общо един милиард лева. На другия край на спестовността са близо 600 депозита, които кътат милиард и петстотин милиона. Основната маса от граждани държат в банките под 3% от всички спестявания. Дори само този факт показва кой ще поеме удара от новия данък.
В Европа, а и по света, този въпрос отдавна се разглежда като принципен. Получаваш доход (често над определено ниво), плащаш данък. Колкото по-голям е доходът, толкова сумата на данъка е по-голяма. Срещу това няма какво да се скача. Един друг факт, който често се пренебрегва, също трябва да бъде отчитан. Банковите сметки с малко пари в преобладаващата си част са оперативни - собственикът постоянно внася и постоянно тегли, за да покрива текущи нужди. При тях лихвите са най-малки. Тези, които държат в банките солидни суми, обикновено нямат нужда от тях, за да си плащат тока и телефона. Това са срочни влогове. Колкото срокът е по-дълъг, толкова лихвата е по-висока. Има влогове с лихва от 0,20%, има и такива с 5%. А някои разплащателни сметки изобщо не се олихвяват! Така че, нека специалистите да не ни пробутват поредното "свинско със зеле", като ни информират, че средната доходност на спестяванията е над 4%. Много от тези девет милиона влога ще платят за година данък от порядъка на стотинки, а някой, сложил един милион за срок от една година - от порядъка на 4000 лева. Абсолютно справедливо. На този факт се опира Дянков, като обяснява, че новият данък засяга основно богатите. И за това трябва да бъде приветстван. Няма да сбъркаме много, ако наречем "паразитни" сериозните доходи от лихви. Срещу тях не се полага труд и няма откъде да дойдат, освен от лихвите по кредити, които плащат масата хора, за да си платят битовите сметки, да си купят жилище или да изучат децата си.
Съвсем друг е въпросът, че плачът на Дянков по социалната справедливост е абсолютно лицемерен. Ако тази справедливост му беше присърце, той щеше да сложи необлагаем минимум за данъка, за да не се бъркат дори със стотинки тези, които държат по няколко стотин лева на депозит, за да посрещнат непредвидени разходи - я за лекарства, я за погребение, я за скочили сметки за ток и парно. В условията на масовия недоимък щеше да поиска необлагаем минимум и за трудовите доходи. Щеше да помисли за съотношението между преки и косвени данъци, който у нас е 1:3, а в Европа 1:1. Казано по-просто, колкото си по-беден у нас, толкова по-голяма част от дохода ти смъкват чрез ДДС и акциз. А ако беше коректен, щеше да спомене и други факти - не само този, че данъкът върху лихвите съществува в почти цяла Европа и не се оспорва. Сигурно за него не е тайна, че във Франция например над 17 милиона работещи, а това са половината, са освободени от данък общ доход, а необлагаемият минимум за депозити е 15 300 евро!