Не сме най-зле

Върховният административен съд даде ход на делото, заведено от ВМРО, срещу увеличаването на цената на водата в София от януари 2011 г. Тази цена сега е 1,68 лева.
Делото може да бъде спечелено, като цената се намали например с десет процента. Това обаче нищо няма да промени по същество. Което не означава, че ВМРО не заслужава уважение за дългогодишната си битка с монополиста.
Делото няма никакво значение, защото принципът ще се запази. А той е следният: концесионерът твърди, че трябва да направи инвестиции, защото тръбите са много стари; прави изчисления и посочва цена, при която сметките ще му излязат; ДКЕВР също смята и одобрява новата цена. Така е вече 12 години.
През всичките тези години са изписани тонове статии за обяснение и онагледяване на този принцип. Той е прост - конкуренция няма, монополистът прави каквото си поиска, договаря се с когото трябва и после повтаря цикъла отначало.
Нека си припомним няколко числа. Английски собственик печели конкурса, защото дава най-ниска цена - 40,5 ст. за първата година, и обещава усреднената стойност по време на концесията, която е 25 години, да бъде 43,5 ст. Прескачаме няколко години. През 2007 г. цената вече е 88 ст. на кубик, през 2009 г. е 1,40 лв., за да стигне през 2011 г. оспорваната от ВМРО цена от 1,68 лв.
През цялото това време оскъпяването се обяснява с необходимите инвестиции. Нека чуем обаче какво казва през 2010 г. главният секретар на "Софийска вода" Иван Иванов: "Ние трябва да подменим около 70% от водопроводната мрежа, тъй като е амортизирана - сами можете да направите сметка колко много пари трябват" ( в. Сега, 06 април 2010 г.). На човек направо да му потекат сълзи от умиление от проявените загриженост и отговорност. Цената е увеличена (до деня на изявлението) три пъти и половина, но въпреки това има-няма едни 70% от мрежата, които трябва да бъдат подменени. Да припомним и самозадължението при сключване на концесията - за пет години загубите на вода ще бъдат намалени от 60% на 30%. Лоши хора твърдят, че загубите продължават да са 60%. Сега не знам какви са заплатите на най-големите шефове, но през 2005 г. одиторската фирма "Омонит" твърдеше, че тогавашният директор Грегъри Ендемано е получавал месечно по 68 хиляди лева. При поемане от фирмата на всичките му режийни разноски, включително училищните такси на децата му.
Та думата ми е, че каквото и да направи съдът, бащинските грижи на "Софийска вода" за достъпна вода ще продължат. Няма как да не продължат, защото няма механизъм, който да ги спре. Освен Бойко Борисов да посъветва Фандъкова да изпълни негова закана от 2005 г. за прекратяване на концесията, която, разбира се, че той не изпълни, защото и тук пиарът беше достатъчен.
Не бива обаче чак толкова да се жалваме. Когато нещо ни боли, трябва да се огледаме и да видим успокояващи примери. Например в началото на века в Боливия сметките за вода на домакинство са надхвърляли 20 долара при минимална заплата от 70 долара. Все едно тук водата да струва месечно на семейство по 80 лева. А тя струва по-малко. Какво да се оплакваме тогава! Е, в Боливия населението излезе на масов протест, известен като "Водната война на Кочабамба" (1999-2000 г.). Ние пък ще чакаме решението на съда.