Малки и големи загадки
/ брой: 282
Много пъти сме писали, че финансовият министър няма никакъв проблем с числата. Особено когато борави с милиони и милиарди. Измисля си числа, хвърля ги в пространството и няма никакво притеснение, че при елементарни проверки лъжите му лъсват.
Провелата се в понеделник Седма среща на бизнеса с правителството не направи изключение. По думите на Дянков преди четири години държавата е дължала 3 млрд. лева на бизнеса, а сега дългът е намален на 345 млн. лева. Тоест предишните управници оставят дълг към бизнеса, който това правителство намалил близо 9 пъти. Правим справка, не къде да е, а в базата данни на самото Министерство на финансите. Оказва се, че към края на 2008 г. просрочията на държавата и общините са 82 млн., към юни 2009 г. - 166 млн., а в края на 2009 г. само след половин година ново управление - 799 млн. лева (вж таблицата).
Връщаме се в януари тази година. Дянков твърдеше, че към края на 2011 г. централната власт дължи на бизнеса под 50 млн. лева. От официалната информация на МФ разбираме, че към 30 септември 2011 г. неразплатените от държавата пари са 254 млн. Връщаме се обратно в този понеделник. Дянков оценява като постижение свиването на правителствените просрочия към бизнеса до 135 млн. лева (вж "Капитал daily" от вчера). Значи според собствените сметки на Дянков просрочията са се свили от 50 млн. на... 135 млн.
Просрочия на държавата и общините
Към 31 декември Размер
2005 г. 53 млн. лв.
2006 г. 44 млн. лв.
2007 г. 57 млн. лв.
2008 г. 82 млн. лв.
2009 г. 799 млн. лв.
2010 г. 431.5 млн. лв.
Да оставим обаче числата, че от тях боли глава. Дянков си е Дянков. Може да е шегаджия, може да е луд, може да е безотговорен или просто да не му пука. Загадка има, но не е голяма.
Голяма загадка е, че медийното пространство изобщо не обръща внимание на измишльотините на човека, от който в огромна степен зависи поведението на държавата, посоката, в която вървим, преодоляването на трудностите, пред които сме изправени. На същата тази Седма среща някакъв жокер за обяснение даде политологът Иван Кръстев. Той констатира, че най-големият рекламодател било правителството. За първите шест месеца на 2012 г. то рекламирало в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - Мобилтел. Няма логика да допускаме, че при електронните медии нещата са по-други. Жокер, жокер, ама разминаванията в плещенето на втория човек в държавата са толкова очебийни, че няма как да не бъдат поне маркирани - може без коментар, неутрално, с малко любов и много симпатия. Голяма загадка. Каквато загадка беше пълното мълчание по повод на едни 800 млн. лева от ДДС, с които се разминаваха към края на полугодието на тази година данни на МФ и данни на БНБ. Разминаване, в смисъл на липсване.
Пълна загадка е и това, че неправителствени организации, свързани с бизнеса и труда, също се правят на три и половина, че не забелязват неадекватността на финансовия министър. Тук жокерът е друг. Може би така е по-лесно, по-безопасно, по-комфортно. Може би да се правим на луди или просто да сме луди е по-добре, отколкото да сме нормални. Също като във вица.
"Един луд твърдял, че е Наполеон. Лекували го, лекували го. В един момент на въпроса "Ти Наполеон ли си?", той отговорил: "Глупости, разбира се, че не!". Решили да го изпишат. В деня на изписването бил страшно тъжен. Докторът го попитал защо е тъжен. "Как да не съм? Доскоро бях Наполеон, а сега кой съм? Никой!"."
Нашите управници са велики. Нека и ние да бъдем велики. За да има хармония. Иначе е много тъжно.