Катастрофа в нашето училище

Оповестеното преди два дни международно проучване на знанията на 15-годишните ученици PISА, направено през 2009 г., се отнася за три области - четене, математика и природни науки. В това изследвание са взели участие 65 страни, българчетата с нареждат по общ резултат на 46-о място сред връстниците си по света. Изследването се провежда през всеки 3 години, като всеки път акцентът е върху един от трите сегмента. Този път акцентът е поставен върху знанията и уменията по четене.

Постигнат успех по математика, PISA 2009

Грамотността по математика беше акцент в изследването PISА 2003, в което България не участваше. Поради това сравнителен анализ с резултатите от 2009 г. не можем да направим. Което обаче не пречи да проследим все пак какви са постиженията на децата ни в математиката, в която все смятаме, че българското образование е много силно. Да, ама не. България се нареди също на 46-о място по математика и природни науки.

Разпределение на българските ученици по скалата по математика, PISA

Скалата за оценяване в тези области е със средна стйност 500 точки. Най-високите равнища на скалата съответстват на най-добрите знания и обратно - ниските говорят за лошо усвоено знание.

Разпределение на българските ученици по скалата по природни науки, PISA
 
Както и в четенето, по математика на първо място се нареждат учениците от Шанхай - Китай. На второ място по математика са учениците от Сингапур, следвани от тези на Хонконг - Китай, Корея, Китайски Тайбей, Финландия и т.н. в низходящ ред. Последни по резултати са децата от Катар, Индонезия, Панама и Киргизстан. Българските ученици попадат в една група с връстниците си от  Азербайджан, Румъния, Уругвай, Чили, Тайланд, Мексико. От бившите соц.страни само Черна гора и Албания имат по-лоши резултати от нас по математиката.

Момичета и момчета у нас по скалата по природни науки, PISA

В изследването нивото на знания се измерва на 6 равнища. В най-високото шесто ниво попадат учениците, които са получили над 669,3 т., съответно в пето ниво са тези с 607 до 669,3 точки. Четвъртото равнище започва от 544,7 точки до 607 точки, третото е от 482,4 до 544,7 точки, второто - от 420,1 до 482,4 точки и в най-ниското първо ниво точките са от 357,8 до 420,1.
Подобно на останалите оценявани области анализът на резултатите на учениците по математика в отделните държави се основава на техния среден резултат и разпределението им по 6-те равнища на скалата, обясняват от PISA. Българските ученици имат среден резултат по математика 428 точки. При подреждането в областта на четенето момичетата във всички държави са показали по-добри резултати от момчетата. По математика обаче е обратно - момчетата се представят по-добре средно с 12 точки. Само в 10 държави резултатите на момичетата превишават тези на момчетата и България е сред тях, но разликата не е толкова голяма, каквато бе отбелязана при четенето.

България:
Момичета - среден резултат 430 точки
Момчета - 426 точки

В проучването на PISA за 2006 г. резултатите са били малко по-ниски и това до известна степен може да ни радва. През 2006 г. нашите ученици са имали среден успех 412 т., а момичетата - 415 точки. А общият ни среден резултат се е повишил с 15 точки - до 428 точки.       
Сега да видим как PISA подрежда българските ученици според нивото на познание, измерено в скалата с шестте равнища. В най-високото ниво - шесто и пето равнище, в скалата за математика и природни науки са се представили общо 3,7% от българските 15-годишни ученици. Затова пък  смятаните за слаби резултати от критичната граница на второ ниво и надолу са показали общо 69,8% от българчетата! При това цели 24,5% са под първо равнище - т.е. на изключително ниско ниво на знанията. Само по математика резултатите са дори по-ниски: 70,6% от българчетата са от второ ниво надолу, а под първо равнище са 24,5% от децата ни. През 2006 г. резултатите са били още по-лоши, а през 2000 г. са по-добри от сега. 
Природните науки бяха акцент в проучването PISA 2006 и поради това тук сравненията за България са по-възможни. В изследването е отчетено, че в държавите от ОИСР учениците, които се представят под критичния праг, са 18%. В прехвалената наша математическа родина делът на учениците с успех под критичното ниво на скалата за оценяване и не успяват да решат задачите на второ ниво, е 38,8%! А знанията на цели 16,5% са изобщо под първото най-ниско ниво. 
Средният резултат на българските ученици по природните науки е 439 точки и разликата между най-знаещите и най-неграмотните в смятането деца е цели 344 точки (по математика тази разлика е 324 точки). Все пак обаче резултатите на българските ученици, участвали в трите етапа на PISA - 2000, 2006 и 2009 г., са по-високи от резултатите, които те са показали в областта на четенето. В природните науки делът на момичетата на ниските нива е по-голям от този на момчетата, но пък при отличниците на шесто и пето ниво е обратно - момчетата са повече. Това означава, че в масовото образование доста повече ученички са под критичния праг на знания, а при елитните математици момчетата са повече.