Изпитание
/ брой: 43
Въпреки отрицателното ми отношение към политиката и маниерите на ГЕРБ, признавам си, довчера намирах нещо твърде симпатично в осанката на премиера Борисов. Прости и ясни думи, великолепно самочувствие, бърза реакция. Единак, който само с поглед и жест подчинява на своята воля хиляди себеподобни. Истински "Алфа", ако използваме терминологията за обществото на вълците.
Този образ, бликащ от години от телевизиите, този Енвер Ходжа на българската медийна реалност, през последните два дни се превърна в нещо, което буди съжаление. Борисов, като хищник, притиснат в дъното на своята бърлога, взе да разкъсва всички и всичко. Дори най-близките си политически опори. Дянков, горкият, премиерската гордост, фундаментът на световните рекорди по стабилност, безалтернативният Маг на българския прогрес, бе сгризкан в момента, в който заяви почти религиозна преданост. Грозно.
В рамките на по-малко от 24 часа - "Няма да подам оставка" - "Хвърлям си оставката". Кълбо от обърканост, страх и неуважение към всички, които го подкрепят и обичат. "Няма да гласуваме в парламента (оставката)" - безпомощност на дете, на което му изтръгват любимата играчка от ръцете и то е готово да я стиска, докато се счупи. "Ще ви го върна!" - истерична и жалка закана на хлапак, когото са напляскали и наритали в квартала.
Скъпи Борисов, поеми си дъх, защото изпитанието за достойнството предстои. Ще бъдеш свидетел как хиляди мишоци с паническо цвърчене ще се разбягат, за да напуснат кораба, който им построи и на който ги приюти. Да знаеш, няма благодарност! Тази истина смачква. Ако не те смачка, значи си съхранил мъжкарското у себе си.