Евродепутатът Цветелина Пенкова предлага създаване на общоевропейски регламент за иновации, технологии и старт ъпи
До няколко месеца евродепутататът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова ще внесе в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент предложение за общоевропейски регламент за иновации, технологии и старт ъпи. Това стана ясно на организираната от нея конференция „Иновации чрез политика“.
„Диалогът за политиките в сферата на иновациите и технологиите е ключов за създаването на благоприятна европейска законова рамка, която да насърчи пазарната реализация на иновациите и разрастването на тази индустрия“, каза Пенкова при откриването на форума. Според нея чрез иновации и нови технологии ЕС може да увеличи производителността на икономиката си с близо 20% и да добави около 3 трилиона евро до 2030 г.
„Сега, повече от всякога, Европа има нужда от стратегия за иновациите, която да отразява европейските цели“, смята Пенкова. Тя изрази увереност, че България има потенциала да бъде сред европейските лидери в тази област, защото разполага с утвърдени кадри, учени и предприемачи. Според Пенкова чрез правилни политики можем да се наредим до страни като Естония, Литва и Словения.
Евродепутатът очерта връзката между този сектор и общата икономическа картина: „Ще създадем повече възможности за растеж, повече работни места и ще достигнем до повече пазари, които ще допринесат за напредъка на нашата икономика. Ще помогнем на нашите старт ъпи и компании да осъществят пълния си потенциал и да бъдат конкурентноспособни на европейския и световен пазар.“
Цветелина Пенкова смята, че постигането на тези цели изисква и непрекъснати инвестиции в научни изследвания и иновации.
В конкретика тя предлага изработването на общоевропейския регламент за старт ъпи, които създават иновации и технологии да включва:
-
Ясна дефиниция на понятията Старт ъп и Скейл ъп
-
Ясно разграничение между тези понятия и понятието за малки и средни предприятия
-
Създаване на благоприятни правила в сферата на трудовото законодателство във връзка с работа от разстояние, работа от вкъщи, независимо в коя държава се намират служителите
-
Създаване на облекчени процедури и ясни правила във връзка с осигуряването на такива служители
-
Създаване на данъчни облекчения и стимули за лица, които финансират такива дейности
-
Създаване на унифицирани правила относно корпоративното структуриране на дружества, които са финансирани от частни лица инвеститори или от фондове за рисков капитал
-
Създаване на благоприятен режим и стимулиране на университетите и БАН за колаборация с бизнеса, за да се повиши броя на Спин офи
-
Консолидиране и ясно структуриране на всички вече създадени инструменти на ниво Европейска комисия за подкрепа на развитието на технологиите и иновациите
-
Създаване на административни облекчения за индустрията, за да може същата да се фокусира повече върху това, което създава и по-малко върху формалности
-
Създаване на общи за целия Европейски съюз правила за старт ъп визи
Цветелина Пенкова не подмина и ключовата роля на младите в развитието на иновациите и технологиите: „Мисля, че всички бихме се съгласили, че младите хора са двигателят на технологичния прогрес и на последвалата промяна на нашето ежедневие. Не би могло да бъде и иначе, тъй като технологии и иновации се развиват най-добре чрез двигателната сила и енергията на новите поколения. Положим ли усилия да бъдем лидер по възможности за реализация и качество на живот на младите, които искат да бъдат предприемачи, които искат да развиват технологии и иновации, ще създадем благоприятна среда за живот за всеки гражданин на Европейския съюз и ще можем да бъдем конкурентоспособни на сегашните лидери в областта - САЩ и азиатските страни.“
„Днешната конференция извежда на преден план предизвикателства, но на тези предизвикателства не само се търсят отговори, а се търси как да бъдат превърнати във възможности.“ Това каза в изказването си европейският комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. Тя констатира, че Европа изостава в иновациите, а има силна индустрия. Затова еврокомисарят и екипът й след две седмици ще анонсират новата европейска иновационна програма. Габриел очерта пет области, в които трябва да се направи повече- привличане на частни инвестиции във фондове за рисков капитал, изграждане на силна база от таланти, свързване на регионалните екосистеми, нужда от експериментални пространства, необходимост от база данни за изготвяне на иновационни политики. Габриел изтъкна, че политиката е необходима, за да има рамка и подкрепа в сътрудничество със сектора.
„Всяка една възможност да популяризираме темата за иновациите и какво може да направи държавата е добро дошло“- обърна се с благодарност към организатора на конференцията министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Според него е важно да се отбележи, че иновациите добавят стойност към икономиката, новият бизнес добавя стойност и затова производствата иновират. Той коментира, че където има стагнация, се налага държавата да предизвиква изкуствено иновации. „Държавата трябва да създаде правилните условия да се случват иновациите“, допълни Лорер. Според него е необходимо създаване на истински общ пазар в Европа- фрагментираността на пазара е причина да се губи интелектуална собственост. Той призова да се посява предприемаческия дух у младите, давайки им възможност да работят на един голям по- общ пазар в Европа.
Зам.- министърът на икономиката Димитър Данчев очерта като акцент на министерството подобряването на бизнес средата и стимулиране на развитието на иновациите в производство и услуги. Като така според него ще се подобрят и условията на труд, и икономическата ефективност на предприятията.
„БАН по своята натура е естествен партньор в развитието на иновациите. Големите пробиви произтичат от научни изследвания“- каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той отбеляза, че от съвместната работа на учените и бизнеса се раждат успешните иновации. Академикът смята за нужно по подходящ начин да се намерят инструменти и стимули за доброто взаимодействие между бизнеса, държавата и науката.
„Две трети от успешните иновации идват от индустрията“, отчете председателят на АИКБ Васил Велев. Той изтъкна, че иновациите се изискват от индустрията и тя е естествено поле за развитието им. Отбеляза, че България стои добре като развитие на иновациите. Според Велев е полезно да се развиват предвидените 1500 СТЕМ кабинети, за да родят нови изследователи.
Димитър Ганев от ТРЕНД изнесе данни, че ¾ от младите хора в България смятат, че ЕС трябва да има по- активна роля за развитието на иновациите, като тази роля е оценявана като силно подкрепяща. Повече от 74 процента не са информирани за политиките на ЕС в сферата на иновациите и технологиите.
Председателят на BESCO Недялко Дервенков каза, че младите хора от старт ъпите и предприемачите искат да растат капиталово чрез продажби и нови пазари, не чрез обществени поръчки.
Основателят на медията за иновации The Recursive Ирина Обущарова подчерта, че информираността за това какво се случва в общността на старт ъп екосистемата е в затворен балон и той трябва да се спука.
По време на работата си по предложението за общоевропейски регламент за старт ъпи, занимаващи се с иновации и технологии Цветелина Пенкова е в постоянен диалог с представители на старт ъп индустрията от всички държави членки и на общоевропейско ниво, сред които и BESCO и European Startup Alliance.