Зърно от резерва е отишло за износ

Явор Гечев е роден в Пловдив на 10.03.1978 г. Завършил е Аграрния универститет в Пловдив, специалност растителна защита. Член е на ИБ на БСП и на Съвета по земеделие и гори към НС на партията. Председател на Младежкото обединение на БСП.

- Господин Гечев, вашата прогноза, че зърно в България има за производството на хляб за не повече от 4 месеца звучи стряскащо. Какво трябва да говори това на обикновения потребител?
- Че правителството в България не може да гарантира зърнения баланс и не може да защити интересите на собствените си граждани. Винаги от това страдат най-много потребителите. Но за да не всяваме ужас, нека да кажа, че пракитечски зърнена криза не е възможна в съвременна България в истинския смисъл на думата. Защото ние всъщност сме част от единен международен пазар и сме член на ЕС. А липсата на пшеница води в крайна сметка до икономическа криза, не до нещо друго. Това, разбира се, е на гърба на потребителя. Две седмици време отнема например пристигането на един кораб със зърно от Аржентина до България. С една дума - няма проблем с изхранването на хората в страната, ще има реализиран внос. Но този внос, който се осъществява в момента на територията на България, е на цени от 520 лева за тон. За равносметка мога да ви кажа, че износът от България тръгна от 360 лева за тон, най-високата бе 420 лева. Искам да подчертая, че износът е освободен от ДДС. Съответно той не се начислява. Докато при вноса, който реализаме, потребителят вече плаща ДДС, а той е на нива над 520 лева за тон. Зърното е само един от компонентите, формиращ цената на хляба. Което означава, че цената скача директно с 20% само от този факт. 
- Цитирахте данни, че България изнася и внася зърно от едни и същи държави. Какво означава това? За кого е изгодата?
- Да, цитирахме наши подозрения за фиктивен износ. Изнасяли сме например определени количества за Румъния, а в момента внасяме зърно от Румъния. Това най-малкото е странно. Единия месец да изнасяш, а другия да внасяш, и то на цена с над 100 лева отгоре не е логично. В същото време не мога да обоснова такъв фиктивен внос, защото в момента, ако мога така да се изразя - няма далавера в това. По-скоро аз подозирам дебаланс на пазара между две страни членки на ЕС.
- Начинът, по който държавата би могла да реагира на това положение, според вас? 
- За съжаление държавата е изтървала почти всички влакове да се намеси. Държавата няма готовност да се намеси, и то заради недъзите на това управление. Явно към този момент механизмите вече ги няма. След като вече над 1,6 млн. тона са изнесени от държавата и продължава да се реализира износ. В същото време военновременните запаси са на нива, които не позволяват държавата да се намеси сериозно. Държавата не използва досега нито една от мерките, които можеше да наложи, нито един от механизмите за контрол. Имаше вариант да се затвори износът за държави извън Европейския съюз. Ние получаваме информация, че 500 000 тона са изнесени за трети страни.
- Коалиция за България обяви, че ще внесе питане към министър Найденов за зърнените запаси на държавата и ще поиска данните да бъдат разсекретени. Какво очаквате да излезе наяве?
- Да, въпросът вече е зададен към НС. Обявихме и че ще искаме разсекретяване на данните, за да се види публично какво става със зърнения баланс на България. Защото според нас нещата там вече отиват към критично ниво. Надяваме се да накараме управляващите да се стреснат, да вземат мерки. Вярно, вече е късно да успокоят цените на хляба, но държавата не може да стои настрана. Това правителство просто не знае какво прави. Няма я дори експертизата, за да се знае и разбира какво се случва. Поискахме разсекретяване на резерва, защото според нас количеството военновременни запаси не е повече от 30 000 тона. А с подобно количество, дори и с интервенция от страна на държавата няма какво да се направи. Защото държавата има ангажимент да остави поне преходен остатък от поне 150 000 тона, който да стигне за изхранването на населението за два месеца напред. А те дори не са запълнили тези минимални количества. Нашите подозрения са, че са изкарвани количества от държавния резерв. Които най-вероятно също са отишли за износ.
- Всичко това само на некомпетентност на управляващите ли се дължи, или подозирате и облагодетелстване на фирми, близки до властта?
- На първо място некомпетентност. Невъзможност да се оперира правилно с механизмите на държавата. Прозират и икономически интереси, разбира се. Защото секторът за търговия с пшеница е един много доходен бизнес. Едни и същи фирми, които изнасяха зърното, в момента го внасят. Тези фирми винаги реализират печалбите си. Мога да ви кажа, че производителите не са виновниците. Те дори в момента са ощетени от държавата. Нека ви припомня, че 30% от себестойността от производството на пшеница е всъщност горивото, което се влага за обработката на реколтата. В същото време държавата премахна преференциите за гориво на земеделските производители. Държавата вдигна с пъти самоосигурителните прагове за този сектор. А всичко това се начислява на крайната цена. Проблемът е, че това управление бърка пазарната икономика с пазарно стопанство. Пълни глупости са приказките, че държавата просто може да бъде страничен наблюдател. Държавата има достатъчно начини и механизми да влияе на един отрасъл, който между другото е плод на националната сигурност. Защото изхранването на нацията е плод на националната сигурност.
- Мнозинството в парламента веднъж спаси министър Мирослав Найденов от изслушване по темата. Ако и сега го "скрият", кой може да го накара да говори?
- Министър Найденов не е влизал в парламента повече от два месеца. Той наистина се крие. От 19 ноември министърът не е влизал в НС. В същото време е един от най-приказливите по медиите, но по други теми. Но пък да сте видяли Найденов някъде на пряк дебат - по телевизия или радио? Той просто се показва сам по сутрешните блокове или прави пиар-включвания по една или друга тема. Но от реален политически спор с аргументи и експертно мнение той бяга. Лично аз на няколко пъти съм канил министър Найденов и негови заместници на пряк дебат. Още от времето, когато се занимавахме с Калина Илиева. Насреща винаги е тишината. Но само пиар българските граждани не ядат. Нито само СРС-та.
- В тази връзка, трябва ли да се притеснява българинът, че ако яде хляб, ще остане без заплата?
- Това, което твърдя аз, е, че правителството е пряко отговорно за скока на цените на хляба и на другите храни от първа необходимост. Отговорно е заради некомпетентното си поведение по отношение на регулацията на пазара. Защото държавата има възможности, а не ги използва. Сметката е лесна. Някъде около 10 млн. декара са засетите площи с пшеница в България. Това е последната реколта. Смятаме тези декари по средния добив и се получават нива на производство, които Министерството на земеделието не може да обясни. На няколко пъти, няколко месеца след реколтата, МЗХ променя цифрите за добива на пшеница. Мъчейки се да оправи чистата аритметическа сметка. А истината е следната: Имаме около 3,5 млн. тона произведено зърно. От които близо 300 000 тона са преходен остатък - количество за двата месеца, през които се прибира реколтата, когато също е нужно да се произвежда хляб. 90 000 тона е месечното потребление на зърно, особено по време на криза, защото консумацията на хляб скача. Това означава, че нуждите на българското население за призводство на хляб са 90 000 тона на месец. Като прибавим необходимото зърно за засяване на културите плюс нуждата от фураж за животновъдството, излиза, че на България са й необходими тази година 2,1 млн. тона зърно. Казахме по-рано, че количеството произведено зърно е над 3,5 млн. тона. Нивата на износ пък вече минаха 1,6 милиона. Сами си направете равносметката, че няма как да изкараме с наличното зърно до следващата жътва. Напомням, че трябва да имаме и минимум по 150 000 тона преходен остатък за двата месеца от прибирането на реколтата. Някак сметките не излизат. Не само ние, но и медиите вече тръбят за този проблем. А реакция все още няма. Крайно наложително е някой от МЗХ да влезе в пряк дебат по темата, защото ситуацията вече е излязла от контрол.