В името на лифта
/ брой: 109
Най-накрая държавата излезе от политическата кома, забрави дребнотемията и се зае с важните неща - да прокара закона за горите, който осигурява икономически комфорт на концесионерите на лифтовете и им дава усещането за истинска държавност и загриженост. След като видяхме, че законът най-накрая отново влезе в програмата на парламента, за да бъде приет на второ четене, въздъхнахме облекчено и се наканихме да хващаме най-накрая лифта за Витоша и да се възхищаваме най-накрая на работещата бизнессреда. Цяла зима лифтът не работи, защото концесионерът каза, че няма да го пусне, докато държавата не му гласува закона. И планината се изпразни като главата на министър по време на парламентарен контрол. Екозащитниците викаха срещу тези действия, гневяха се на държавата, обиждаха концесионера, ама, разбира се, нищо не стана, защото в България бизнесът е преди всичко. Държавата е лош стопанин, държавната собственост е сатанинска, постоянно повтарят телевизионните икономисти. Нито един от тях не обясни как така, след като държавата е толкова лоша, точно частникът реши да спре лифтовете и да прецака зимата на софиянци, но това са дребни подробности в пазарния пейзаж на страната.
Нашето възмущение беше породено от друго. Защо държавата толкова време се занимава с безполезни неща - закон за конфискацията, промени в Наказателния кодекс, закон за съдебната власт, вместо бързо да се организира и да удовлетвори претенциите на частника. Нали още от свещените икономически текстове знаем, че предприемачите са солта на земята и всяко тяхно желание е с божествен статут. Концесионерите са светлата сила, а държавата тъмната. Дори трябва да сменят надписа над Народното събрание: "Частната собственост прави силата". И вместо да се подчиняват на този религиозен повик към пазарна икономика, депутатите се занимават с някакви дребнотемия. Абе, хора, ние искаме лифтовете да тръгнат и пазарната икономика да цъфти.
В крайна сметка обаче депутатите от ГЕРБ изпълниха своя пропазарен дълг - показаха на частника, че той е техен господар, и му изпълниха желанието. Така показаха и на хората кои са истинските двигателни сили на обществото - не някакви си жалващи се еколози, а господарите на лифтовете, тези, които само с едно движение могат да блокират един град.
Сега вече лифтовете ще тръгнат, земята под тях ще бъде частна, икономиката ще върви, пазарът ще бележи ръст, а Витоша ще стане достъпна за всеки, който може да си позволи да плати цените. Защото господарите на пазара и на природата вече могат да искат каквато цена си пожелаят.
Всички са на тяхна страна.
В името на лифта.