40 години по-късно

Васил Стойчев

Почетният президент на Международния театрален институт г-жа Марта Коание откри във фоайето на "обречения" театър "Сълза и смях" фотоизложба, посветена на годишнина от рождението на изтъкнатия български режисьор и педагог проф. Филип Филипов. Годишнина имаше и големият писател Димитър Димов. А сега се навършват 40 години от премиерата на култовата постановка на Филип Филипов на сцената на Народния театър "Иван Вазов" - "Почивка в Арко Ирис" от Димитър Димов.
Великата сила на театъра и неговата вечност се коренят в магнетичното сливане на сцената и залата в едно цяло. Театралното изкуство е вечно и едновременно с това умира в мига, в който се ражда - това са все мисли на Филип Филипов, които си спомняме сега, 95 години след рождението му. Имало е и има спектакли, които разтърсват, и в това е голямата красота на театъра. Като актьори със съпругата ми Виолета Бахчеванова сме имали много такива вълнуващи мигове от срещите си с български и чужди драматурзи, от работата си с различни режисьори, от срещите с публиката както у нас, така и на гастроли в Европа и зад океана.
Завършихме ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Филип Филипов през май на 1959 г. и по разпределение първото ни назначение като професионални актьори беше в Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска". За следващия сезон получихме покана за дебют на сцената на Народния театър. След шумния дебют на Виолета Бахчеванова в ролята на Мария-Десислава в "Иван Шишман" от Камен Зидаров в постановка на Николай Люцканов бяхме назначени в Народния театър "Ив. Вазов", където имахме щастието и да работим с нашия професор Филип Филипов. Неговата огромна любов към театъра и уважението към зрителите, неговата всеотдайност в работата на сцената понякога учудваха хората, които не го познаваха отблизо. Спомням си случай, когато Дико Фучеджиев тъкмо беше станал директор и още не беше навлязъл в работата си. Бях в кабинета му и говорехме, когато Фучеджиев гледаше през прозореца и възкликна: "Това Филипов ли е? Ама той защо идва днес, нали няма репетиция, няма представление?" Няма друг човек, който да идва толкова рано сутрин и да си тръгва толкова късно от театъра. Той "насаждаше" у нас не само любов към изкуството, към сцената, а и към хората, които работят за театъра. И по някакъв начин всеотдайността на твореца към изкуството се предава и на зрителите, които откликват по незабравим начин.
С драматургията на Димитър Димов се срещнахме в постановката на "Виновният" заедно с Владимир Трандафилов в ролята на проф. Петрински, Зорка Йорданова, Андрей Чапразов, Георги Георгиев-Гец, Лили Попиванова и в ролята на Мария - съпругата на професора, най-младата актриса на театъра Виолета Бахчеванова. Това беше и първата среща на театъра на живо с драматурга Димитър Димов. А в края на десетилетието започнахме репетициите на "Почивка в Арко Ирис".
Постановчикът Филип Филипов създаде своя оригинален и нов прочит на камерната творба, ново театрално произведение върху основата на "Почивка в Арко Ирис". В действието се включва целият батальон, отседнал в имението Арко Ирис. На фона на неговото присъствие се развиват страстите и невероятната драма на героите на Димитър Димов. На това е подчинено и цялостното образно и художествено оформление, действието е изведено в залата. То се развива на прочутия мост, изграден над 1/3 от местата на първите редове. На моста се заплитат заговори и се ражда любов, на него е танцът и гибелта на Пилар. По него тръгва на бой батальонът с песента под аплаузите на изправената публика. Успехът беше фантастичен! Интересът на публиката беше огромен. Опашки се извиваха пред театъра. Билети се купуваха за месеци напред. Седмина души от актьорите и режисьорът Филип Филипов бяха удостоени с "Димитровска награда": Любомир Кабакчиев - Естанислао Браво, Васил Стойчев - Беналкасар, Любомир Киселички - лейтенант Алварес, Ванча Дойчева - Инес, Жоржета Чакърова - Пилар, Рачко Ябанджиев - Себастиян, Георги Георгиев-Гец - Молинеро. Ролята на Пилар беше дебют на Жоржета Чакърова на сцената на Народния театър.
През този 9-годишен живот на спектакъла се сменяха масовките със студентите от няколко випуска на ВИТИЗ "Кр. Сарафов", в роли влизаха и нови актьори. Така, когато Ванча Дойчева роди малката Ани, в ролята на Инес Монтеро влезе и Виолета Бахчеванова. Спектакълът беше представен и пред публиката на Берлин, Лайпциг, Москва, Ленинград и Букурещ. Животът на това творческо решение на пиесата беше продължен и от желанието на Теофана Текелиева (21 години директор на Кърджалийския театър "Димитър Димов") да покани Филип Филипов да постави "Почивка в Арко Ирис" и на тяхна сцена, с което да отбележат 70-годишнината от рождението на патрона на театъра. По желание на проф. Филипов бях включен и командирован от Народния театър като режисьор в постановъчния екип за Кърджали. Там едномесечната ми работа в театъра и колектива от актьори като Мишо Николов, Иван Петровски, Маргарита Атанасова, Владко Йосифов и другите ми достави истинска радост с достойното си представяне в дните на честването.
На честването "70 години на Димитър Димов" сред гостите от София бяха и актьорите от Народния театър, а смесеният състав от двете постановки създаде истински празник на духа за публиката и участниците там, на сцената на театъра, който носи неговото име! Но с тези празници в Кърджали радостите и вълненията от участието ни в тази постановка не свършваха! Предстоеше ни последното представление на този 9-годишен спектакъл, което изиграхме на 12 юни 1979 г. за делегатите на Световния конгрес на Международния театрален институт (ITI), състоял се в София. Невероятно и неописуемо беше вълнението от факта, че в залата на националния ни театър сред публиката са едни от най-големите имена на театралното изкуство и реакцията на зрителите и аплаузите бяха така бурни и скандиращи, както при най-хубавите ни представления у нас и в чужбина. А на срещата след представлението словата, изречени от представителите на делегациите, бяха във възходяща градация. Изключително впечатление направиха думите на голямата испанска театрална и филмова актриса и изтъкнат театрален и оперен режисьор Нуриа Есперт (нейното име сега, още приживе носи театърът във Фуенлабрада), която заяви, че е видяла на сцената истински испанци и атмосферата на нейната родина. А президентът на световния ITI и най-дългогодишният председател на Американския ITI г-жа Марта Коание не скри възторга си от спектакъла на нейния колега - президента на Българския център ITI проф. Филип Филипов. И изрази благодарността си, че той първи й е отправил поканата за участие в конгреса и че тя остава истински приятел на българския театър. И тя го доказва в продължение на следващите десетилетия с многобройните си посещения в България до деня на изложбата "95 години от рождението на проф. Филип Филипов". Човекът и творецът, един от малцината ентусиасти и създатели на ДВТУ "Кр. Сарафов", което за 60 г. история прерасна във ВИТИЗ и после в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Преподавател и професор, той възпита и даде десетки актьори и режисьори на българския театър. Режисьор, главен режисьор, главен художествен ръководител на Народния театър "Иван Вазов". Създател и първи директор на Нов драматичен театър "Сълза и смях". Сред най-ярките му постановки са "Дванадесета нощ" от Шекспир, "И най-мъдрият си е малко прост" от Островски, "Деца на слънцето" от Горки, "Унижените и оскърбените" по Достоевски, "Под игото" по Иван Вазов.
Нашият професор Филип Филипов казваше, че театърът живее в своето време и не бива да бъде заключван в музей. Магнетичното сливане на сцена и зала...
На нашия дебют в "Иван Шишман" публиката запяваше "Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила..."
В "Почивка в Арко Ирис" изправените зрители изпращаха батальона с песента "Бандера роса..."
40 години по-късно изживях същото вълнение, но не като актьор, а като зрител, в спектакъла на Александър Морфов "Хъшове" от Иван Вазов с призивите "Да живей България!"
------------
Енциклопедична информация за именития режисьор и педагог може да се намери на bg.wikipedia.org/wiki/Филип_Филипов_(режисьор).


Любомир Киселички - лейтенант Алварес, Васил Стойчев - Беналкасар, и Любомир Кабакчиев - Естанислао Браво (от ляво на дясно) в сцена от "Почивка в Арко Ирис"
Снимки Личен архив