Воля за вяра

Благодарим на всички читатели и приятели на ДУМА, които поздравиха за Новата година вестника и колектива, който го създава. Силно и искрено "благодаря" от нас за здравето, радостта, упованието, надеждата, благодатта, късмета, сполуката, усмивките и щастието, които ни пожелахте. Нека всяка добра мисъл ви се връща двойно и тройно. Нека и късметът, и силата, и вярата бъдат с вас винаги!
...И "волята за вяра"! Такова пожелание ни изпрати един много млад читател и автор на ДУМА и сп. "Ново време". Да си призная, това беше единственото пожелание, което ме обърка. Игра на думи? Оригиналничене? Воля - ясно, вяра - също. Могат ли обаче да бъдат съчетани? Не е ли очевидно, че или имаш вяра, или нямаш - било в Бог, било в доброто, било в разума, било в щастливите развръзки на оплетения, труден и трудно предсказуем живот...
Едно е ясно - загубим ли вярата си, нищо не можем да постигнем. Тя е двигателят. Тя е силата. И когато чувстваме, че я губим, трябва да намерим опорните точки в живота си, които ще я върнат. Това няма как да стане без борба. А борбата преди всичко е усилие, воля. Без воля явно е немислима силна и устойчива вяра...
Обратното на "безпомощност" не е "помощ" или "мощ". Обратното на "безпомощност" е "воля за вяра". 
И от ДУМА към нашите приятели - нека волята за вяра бъде с вас!