Мода, която не приемам

Може би не съм прав. Може би темата на това мое антрефиле да е продиктувана от старостта ми... Но не вярвам тези редове да спънат неизбежния ход и развитие на "хубавата" според самите й поклонници мода, с която много младежи украсяват телата си. А най-интересното, тоест неприемливо за мен е обстоятелството, че съм виждал неизтриваемо нашарени с най-различни картинки и символи ръцете или оголените през лятото крака на хора от средна възраст.
Едно време подобни инкрустации (рисунки) се виждаха по мускулестите ръце и рамене на докери и други членове на обществото ни с не особено високо образование и култура, които подчертаваха по този начин своята мъжественост. Рисунките  бяха обикновено котви, морски сирени и други подобни.
Какво стана сега, не знам, но по улиците и в градския транспорт започнах все по-често да срещам внуци и правнуци на въпросните докери, нашарени като прадедите си. На мен може и да не ми харесват, но както твърди народната ни поговорка, "Кучетата си лаят, керванът се върви", тоест все повече граждани на обществото ни украсяват телата си по този начин, развит вече и от специални професионални, е ,нека са полупрофесионални, ателиета. Не знам защо обаче не се чувствам в ролята на куче, което лае - поне за някои от житейските и модните прояви. Въпросните инкрустации по телата са продиктувани не от естетически принципи и някакво удобство, а от други измислени закони, които аз нито разбирам, нито признавам.
Няма да цитирам какво биха казали светилата на световната поезия или естетика, но дори героите на Любен Каравелов в "Българи от старо време" имат подчертана склонност към истински хубавото. Други наши класици като Сава Доброплодни, Васил Друмев и Иван Вазов също се подиграват в комедиите си с нахлулата по тяхно време безвкусна мода и увличането по нея.
Не само рисунките по собственото ни тяло, което си е наше (частна собственост), подобни глупости "красят" партерните цокли и на доста многоетажни сгради у нас. Доколкото знам, това го има и в други държави. Самозваните художници смятат, и аз им вярвам, че по този начин разкрасяват къщи и улици. Навярно така смятат и специалистите от общините, които не го забраняват...
Преди много години заедно с известния преводач от английски Кръстан Дянков имахме (като самодейни художници) задачата да рисуваме лозунгите, които тогава украсяваха вътрешните стени на училищната сграда. Това беше Първа софийска мъжка гимназия, в която учехме. В учителската стая дълго време висеше грамаден лозунг, чийто текст "Кадрите решават всичко!" беше нарисуван от мен. Стана дума за кадри, та си спомних за добрите учители, които по това време ни преподаваха.
От Франция, една от люлките на световната мода, е дошло разбирането, че "модерно е това, което ти подхожда". Дебелите трябва да носят дрехи с вертикални райета, а много тънките - с хоризонтални... За нашите сгради, които някому се струват доста сиви, може да се измисли друго разкрасяване. Впрочем то вече е измислено - много нови фасади са боядисани в един или два свежи цвята. Браво на бояджиите - имам предвид архитектите.
Но да се върнем към модата в обличането. Напоследък витрините на магазините за обувки се напълниха с дамски обувки, които нямат отделно токче, а цялостна повдигната в задния си край подметка. Помня, че в моето детство това вече беше измислено и въпросният модел се наричаше "танк". Танковете значи отново завладяха тротоарите... Виждал съм и сандали-танкове. Човешкото и особено дамското въображение нямат предели!
Бих искал да съм полезен на не особено увлечените по модата дами, като им кажа, че модата не бива да е за сметка на удобството. Според цитираните вече французи "модерно е това, което ти отива", дори да е в разрез с властващата в момента мода. Това ме кара да си спомня поговорката как жабата вдигнала краче, за да й сложат и на нея подкова. Навярно си е мислела, горката, че по този начин ще заприлича на кон. А както е известно, едно от най-красивите създания на природата е конят, който препуска... Има и други подходящи поговорки - за маймуни, но нека не обиждаме прапрапрадедите си!
Срещат се и доста други масови прояви на художествената самодейност, които са направени  единствено, за да "разкрасяват" общественото ни пространство. Но защо се заяждам с нашите производители и агитатори на производството им, когато в много световни фирми и списания понякога се рекламират не особено приемливи модели - поне за моята старческа естетика.