Моралът

"Умните и красивите" се превърнаха в окупатори. Щом "жълтите павета" остават глухи за исканията ни, щурмуваме университетските сгради - рекоха, а естествено имаше кой да им подшушне кога и как да го сторят, дори да им "подкрепи ръката". Сега сградата на Ректората е като бастилия, вериги по вратите разделят "ранобудните" от "неспящите" - 24-те хиляди студенти, които искат да учат. Протестът бил морален, искали честност. А разбирането на окупантите за морал и честност се простира в амплитудата между "Оставка" и "Предсрочни избори веднага".
Моралът не е кошница, да я плетеш както щеш. Няма морал, където има вериги. Окупацията е насилие, а насилието ражда безправие. Съвсем скоро "ранобудните" ще се окажат употребени, ще разберат, че са нечии маши. Да бяха взели акъл от дядовците си: "Не ставай учкун на чужди гащи!" Изключвам тия измежду тях - "най-ранобудните", които са заложили на повече козове, за да се телепортират от 272-ра в "голямата политика". Но има и риск - да се обърнат там от "ранобудници" в "раноблудници". Още повече, че сега "кудкудякат, а не знаят какво ще снесат". Истински "ранобудни" бяха техните бащи и майки в студентската си младост, които завладяха университетите. Но през 1990 г. те имаха подкрепата на обществото, което се разделяше със старата система, бяха авангард на промяната. По онова време студентите бяха единни, а сега едни са "за", мнозинството - "против". Разделено е цялото общество и се раздвоява между протестите и контрапротестите. Разумният изход е само консенсусът.
 Окупацията роди и свои теоретици. А има ли теория, намират се морални основания за всякакъв род действия, дори такива, които отнемат правата другиму. Ивайло Динев, начинаещ учен антрополог, казва, че окупацията е създала култура на съпротивата, била радикално действие по форма, но по съдържание тя просвещавала. Сиреч просвещаваш, като пречиш на останалите да се просвещават. И още от него: "Да шестваш по улицата не изисква никаква смелост, в тях няма много страст и лудост. Окупацията е нещо по-различно. Тя изпробва менталните и физически сили на всеки един от нас. Окупацията е създаване на държава в държавата." Сякаш няма други по-морални начини за изпробване на менталните и физическите сили на младите хора.
 Окупаторите се тупат по гърдите за моралност, искат морал от всички, а не щат диалог дори с колегите си, които искат да учат. А на диалога с политиците му било минало времето. Отказаха разговор с просветния министър. Чух крехко девойче-окупаторка да казва, че образованието било прашинка в техните искания. Едно си знае, едно си бае: "Оставка". Същата сакрална дума изписаха с телата си натфизчии на уличния си "флашмоб". Покъртително! Като това е паролата, не се чудете, че емисарите на Иво Прокопиев дотърчаха първи в 272-ра аудитория, само дето не направиха изкуствено дишане "уста в уста" на пионерите на окупационното дело. Не се чудете, че край окупантите се навъртат проф. Калин Янакиев, близък до сърцето на Иван Костов; проф. Георги Близнашки, терминатор на лявото заради незадоволеност в амбициите; Христо Мутафчиев, който ще е най-честит да върне Бойко на власт; Камен Воденичаров, който лелее да изхвърли депутатите в Перловската река. Все опекуни на равнище.  
 Първи ноември бе обявен за ден на гнева. Окупаторите на "бастилията" излязоха по улиците, с тях се гневиха и студенти от други висши училища. С тях дефилираха и преподаватели, повечето философи и юристи, част от постоянното присъствие в Червената къща - гнездото на осите, в което се коват отродителните идеи. Реформаторският блок побърза да свика симпатизантите си в подкрепа на окупацията. Трудно можеше да се различи будителското шествие от дефилето с тикви на Хелоуин, много вампири минаха за будители. "Протестиращите студенти са новите будители" - с това опростенческо тълкувание на 1 ноември президентът пък се опита да мине за умник. И ако се опра на играта на думи "будител-подбудител", любима на писателя Димитър Томов, бих могъл да обявя, че тази година в София Денят на будителите премина като Ден на подбудителите. Политическата щуротия в 272-ра можеше да се направи по-безболезнено в Нов български университет, той и така си е окупиран от соросоидите и е хранилка на антибългарските идеи. Но друго си е да "оверижиш" и залостиш светинята Алма Матер. И в нея има почва за това - тук се нароиха доста соросови мекерета и неолиберални постмодернисти, обявяващи себе си за интелектуалци.
С лозунга "за нов морал в политиката", който иначе звучи хубаво, можеш и да се пенсионираш - добре го е рекъл проф. Петър-Емил Митев. Ще добавя, че моралът не е експрес, който пристига от Брюксел в уречен час на първи коловоз на Софийската гара.