Българите най-малко се интересуват от наука и са най-слабо информирани

Българите проявяват най-малък интерес в ЕС към развитието на науката и технологиите, сочат данни от изследване на Евробарометър, направено през пролетта тази година и огласено преди месец. Изследването е било с цел да се установи  доколко гражданите са заинтересовани и информирани в тази област, както и какви са нагласите им към науката и технологиите и какви източници ползват. Става дума за науки като физика, химия, биология и тяхното приложение в технологиите.
Изследването показва, че в 19 от страните поне половината от анкетираните са казали, че се интересуват от наука и технологии. Българите и чехите се нареждат на опашката с най-нисък интерес - едва 35%. В Швеция процентът на хората, които проявяват интерес към сектора на изследванията, е 77 на сто.
Проучването включва и информираността на анкетираните. И по този показател също сме на дъното заедно с Чехия - 59% от запитаните българи не са информирани. Обаче сме сред най-убедените, че младите, които се интересуват от наука и технологии, имат по-добри шансове да си намерят работа - 75% от хората у нас мислят така.
Телевизията е основен източник на информация в областта на науката и технологиите за 65% от анкетираните. Следват вестниците, които служат за източник на 33%, и интернет - 32%. 66% от анкетираните смятат, че технологиите правят живота по-лесен. Процентът е най-висок в Испания - 79%, Малта - 78 на сто, и в България - 77 на сто. В Германия и Словения например така смятат само половината граждани.
Неотдавна международното изследване за знанията на 15-годишните ученици PISA ни подреди също на последно място в Европа по знания и функционална грамотност в областта на четенето, математиката и науките. Повече от 40 на сто от българските ученици са на границата на критичното ниво от знания или под него, където се нареждат неграмотните ученици.