Албена Кръстева: В София построиха само две забавачки за година

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

АЛБЕНА КРЪСТЕВА е магистър по психология и по логопедия. Извършва психологични и логопедични консултации и терапии на деца и възрастни. Общински съветник е от групата на БСП в Столичния общински съвет. Член е на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие, както и на Комисията по здравеопазване и социална политика.

- Г-жо Кръстева, за поредна година се очаква остър недостиг на места в детските градини и най-вече в яслите в София. В същото време от Столичната община непрекъснато се опитват да ни убедят, че градини се строят и откриват редовно. Защо се получава това противоречие?
- За поредна година се сблъскваме с остър недостиг на места в общинските детски градини и ясли в София. За поредна година Столичната община пренебрегва правото на част от децата да посещават детски заведения, отнема им възможността да се отглеждат и развиват пълноценно, да общуват с връстниците им и да разгръщат своите възможности. Децата са лишени от правото им да бъдат подпомогнати от специалисти - логопеди, психолози, ресурсни учители. Отново през изминалата 2021 г. извън прага на детските заведения останаха над 10 000 деца, очаква се толкова да бъдат и тази година.
Общинските съветници от БСП многократно сме заявявали, че за да няма неприети деца, е необходимо да се построят около 35 нови сгради, за което ще са необходими около 70 милиона лева. Става въпрос за общински детски заведения с всички необходими условия за пълноценно и качествено отглеждане на децата.
За миналата година Столичната община построи едва две нови детски градини. Концентрацията на усилията на управляващите бе предимно в ремонтиране, разширяване на стари сгради, което опитваха да отчетат като построени нови детски градини.
Бюджетът за 2022 г. на общината е над 2 милиарда лева и е увеличен спрямо 2021 г., но отново за образованието и конкретно за строеж на нови детски заведения финансиране не достига. Заложени са 23 нови детски градини и ясли, 2 нови основни училища, забележете - с висока проектна готовност, но без финансова обезпеченост. Част от столичните деца отново ще получат от същото - няма да има места за тях в общинските заведения.
- Каква трябва да е политиката на Столичната община по отношение на новото строителство? Какви грешки допускат от кметството?
- Управляващите общината непрекъснато се опитват да убеждават столичани, че детски градини се строят и откриват редовно, но пропускат да обяснят, че става дума за ремонтирани и разширени сгради, което не може да покрие необходимостта от места за неприетите над 10 000 деца. Разликата между новопостроени и разширени сгради е огромна. От около една година вече се позволява да се строят и разширяват сгради за детски градини и ясли, като не се спазват отстоянията между сградите и до оградите. Това позволи да се наблегне още повече на дострояване на детски градини.
- Оправдано ли е държавата да отпуска все повече средства за строежи, в същото време да изплаща и компенсации за неприетите, но посещаващи частни детски заведения деца, а резултатът отново да е - "места няма"?
- Държавата отделя все повече пари, но управляващите упорито доказват неумението си да ги разпределят адекватно. При правилно проведена политика от тяхна страна, вместо да се подпомагат финансово родителите на неприетите деца, ще се построят нови детски градини и ясли.
Тук трябва да припомним, че предложението  за финансовата подкрепа за родителите на неприетите в общинските детски заведения деца е на БСП. Също и за това да отпадат таксите за детските заведения.   
- Какви решения може да предложите от БСП?
- Общинските съветници от БСП имаме решение за преодоляване на проблема с недостига на места за детските градини и едно от тях е да се проучат по райони свободните общински терени, върху които биха могли да се построят нови сгради.
Настояваме във всяка детска градина и училище да се осигурят, освен медицински лица,  психолог и логопед, по възможност и ресурсен учител. Целта е да се извърши навременна корекция и терапия на нуждаещите се деца, като по този начин се преодоляват затрудненията в овладяването на учебния материал и се коригират неправилните поведенчески модели.
- Друга актуална тема в областта на образованието остава борбата с последиците от пандемията, изолацията, до която доведе тя, и дългото онлайн обучение. Как се отразиха те?
- Смяната на обучението от вкъщи и в училище - незнайно докога, нанася както физиологични, така и психологични травми на учениците. Те се обездвижват, затруднява се комуникацията между тях, ограничават се игрите на открито, което е от съществено значение за невро-психичното им развитие. Задълбочават се и обучителните затруднения, породени от онлайн формата на обучение. Децата стават по-раздразнителни, някои проявяват елементи на хиперактивно поведение, други са с депресивни симптоми. Наруши се и техният биоритъм - когато са в онлайн обучение, много от тях лягаха късно, ставаха късно, нарушиха своя режим. Допълнително прекарваха и  часове с телефоните в ръце и контактуваха онлайн, което натовари нервната система, зрителния анализатор.
Този начин на общуване води до обедняване на речниковия запас и до затруднения в общуването. Родителите също се затрудниха не по-малко от своите деца. Те трябваше да реорганизират начина си на живот, за да осигурят присъствието си вкъщи, което не винаги е толкова лесно. На някои от тях им се наложи да влязат в ролята на учители, защото качеството на преподаване присъствено и онлайн е доста различно. Наложи се и да компенсират по някакъв начин ограничените контакти на децата с техни връстници, а това изисква време, внимание и разбиране. Да не пропускаме, че онлайн обучението не беше лесно и за учителите. Трудностите бяха и за учениците, и за родителите, и за учителите.
- Кои дефицити се натрупаха повече в резултат на онлайн обучението - знания или емоционална сигурност?
- Дефицитите са от различно естество. Ако говорим за дефицити от знания, при онлайн обучението ролята на родителите нараства, докато при обучението в училище тежи тази на учителите. Разбира се, че в училище по-лесно се възприема учебният материал, защото чутото и видяното се подплатява и с реалния образ на учителя, а все пак той е авторитет.
Вкъщи, ако родителите не отделят повече време да подпомогнат децата си по време на ученето, това води до дефицит на знания.
Особено ощетени бяха децата със специални образователни потребности, които се нуждаят от специални грижи и терапии, от подкрепяща работа с ресурсни учители, логопеди, психолози. Също така и децата с речеви нарушения, които се нуждаят от логотерапия.
Ощетени останаха и децата от социално слаби  семейства, които не разполагаха с техника, за да се обучават онлайн. Тук вече говорим за дефицит от знания поради невъзможност за участие в онлайн обучението.
Емоционалните дефицити, които се натрупаха, са затруднено учене, нарушена комуникация със себеподобни, липса на възможност за игри. Но в целия този негативизъм има и нещо положително - заради необходимостта от приспособяване децата  изградиха стратегия за справяне с проблеми, станаха по-гъвкави и по-адаптивни, което допринесе за по-голямата им личностна устойчивост. Като пораснат и станат зрели хора, по-лесно ще се справят с промените и трудностите в живота. Промяната ги учи на нещо ново.
- Говорим за връщане към "нормалността". Колко време ще е нужно, за да се отърсят децата, а и учителите, от натрупания стрес през последните месеци?
- Децата са по-адаптивни от възрастните и ще са им необходими няколко месеца, за да се завърнат към нормалността, която е и техният начин на социално функциониране - да посещават училище, да контактуват на живо, а не от екрана, да спортуват, да се разхождат на открито. Затвореният и ограничен онлайн живот отнема много повече време за адаптирането им, отколкото връщането към нормалността.
За възрастните хора - родителите, учителите и всички останали, това е нещо желано, така че и за тях е лесно постижимо.
Ако при някои деца или при възрастни хора се усещат последствия от стресиращия и ограничен начин на живот по време на пандемията, е желателно да проведат психологични консултации и терапии за по-бързото адаптиране.