А ДАНО, ама надали

Толкова мераклии за политика и за обединение на някой народ няма никъде другаде освен у нас. Българите явно имат всяческа нужда от обединение, ако съдим по постоянно никнещите нови партии. Независимите депутати Димитър Чукарски и Тодор Великов обявиха, че на 11 ноември ще дадат началото на нова политическа формация "Демократична алтернатива за национално обединение" - ДАНО. А така...
Същите тези хора, отцепници от РЗС, през годината привличаха вниманието към себе си с думите, че подготвяли русофилска партия. Къде остана тази идея? Кога успя да се изпари?
Само преди шест месеца тези хора говореха, че трябвало да има формация, която да поддържа прагматични и партньорски отношения с Русия и да било ясно, че това нямало нищо общо със СССР и коминузма. Тези думи и мисли излетяха, както птичките излизат на юг, видят ли края на лятото.
България е държава на създатели на партии. Идват с розовите очила и с торбата, пълна с обещания за по-добър и по-висок стандарт на живота. Направо чудо - толкова много хора да искат доброто на народа си без нищо в замяна! Същите тези хора след кратко време се забравят по-бързо, отколкото му беше необходимо на Яне Янев да заобича Бойко Борисов. Каква ли партия няма на пазара за гласоподаватели? Вече не можем да кажем, че за всеки влак си има пътници, защото влаковете надвишават броя на пътниците.
Партийните строители обичат най-много България преди изборите. Но след това с действията си показват обратното. И накрая  излиза, че политикът мрази народа. Народът пък мрази политиката. Неблагодарен народ. Презадоволен с хора, които мислят за неговото обединение, а пак намира сили да се оплаква.
Партия, след партия, и пак партия, после още една нова партия... Ходи след това да търсиш  обединението на българите. Прави ги разногледи, пък после ги обединявай.
А дано някой успее да съедини този народ, ама надали.