Йорданка Христова оглася дебюта на Офелия Славкова

Скулпторът Александър Пройнов е известен български творец. От години е познат с благотворителната си дейност, като организира десетки изложби, чрез които събира средства за детски домове и деца в нужда. През 2006 г. нареди експозиция, посветена на българчетата, загинали в река Лим. Има десетки самостоятелни изложби в Европа и над 100 в страната.
Статуетките на Александър Пройнов преди няколко дни бяха връчени от видинския депутат от левицата Михаил Миков и кандидат-кмета на БСП за Видин Герго Гергов на най-добрите таланти от Театралната школа в Банкя.


- Господин Пройнов, за 16-а поредна година ваши творби радват отличниците на Театралната школа в Банкя. Защо избрахте тази година видинчани да връчат наградите?
- Всяка година каня приятели, с които да зарадваме децата и да им устроим малък празник. За първи път го правим с любезното съдействие на Михаил Миков, който осигури наградите. Освен това Видин е градът, в който съм влюбен. Напоследък по-често живея там, отколкото тук. Любовта ми към децата на България е безкрайна и много се радвам, че г-н Миков веднага прегърна и тази идея. Той често ми помага, когато редя изложби, особено с благотворителна цел. Аз не деля хората по политически възгледи. Хората могат да са добри и лоши, честни и нечестни, с отношение към изкуството или бездуховни.
- А какво е впечатлението ви за отношението към културата на сегашния премиер? Вие сте гост в неговия роден град Банкя...
- Отношението на премиера съм го видял още по време на Дните на българската култура в Рим. Той постоянно си играеше с телефона и чакаше мача Лацио-Рома. Питаше защо не е дошъл кметът на Рим да го поздрави или някой друг "на неговото ниво". Вижте, културата вече е задният двор на държавата...
- Но пък сегашният министър на културата ви е колега, скулптор.
- Какво? Моля ви се да не правим такива сравнения! Аз се смятам за аристократ в изкуството. Нямам образование от Художествената академия, но съм преминал през школата на старите занаятчии. Покровител ми бе великият Владимир Николов-Свинтила. Винаги под формата на шега съм казвал, че съм духовен състудент с Максим Горки. Въпреки че през всичките тези години държавата никога не е стояла зад мен, но пък духовните ми покровители са хора от най-различни жанрове. За да си човек на изкуството, е нужно да си духовен човек.
- В България името ви се свързва и с благотворителни и дарителски инициативи. Моля разкажете за някои от тях.
- Сред акциите, добили най-голяма популярност, бе тематичната ми изложба в памет на загиналите дечица при катастрофата в река Лим. Тогава с експозицията обиколих 240 места в България. В Монтанско и Видинско съм правил дарения на почти всички социални домове и домове за деца. В Кърджали и Гоце Делчев съм подпомагал дълги години всички деца отличници с успех над 5.50. В Свищов дарявах Балетната и Музикалната школа. Затова със сигурност мога да кажа, че съм щастливец. Където и да отида, винаги се старая изкуството ми и книгите на моя духовен учител Свинтила да влизат в домовете и в библиотеките.