Турска "Маслинова клонка" или меч за сирийски Африн?

Казват, че на 21 януари 72 турски самолета F-16 са навлезли във въздушното пространство на Сирия, а колони от танкове се запътили към Африн, Северозападна Сирия /или Сирийски Кюрдистан/ за "защита границите на Турция и осигуряване на безопасността и стабилността в региона", както казват от Генщаба на турската армия. Онзи Генщаб, който на 18 януари, заедно  с представители на МИТ /спец. служби/ изпрати своите шефове в Москва, което е доста необичаен ход дори за "приятелските", както определят в Анкара новите отношения с Русия. Кремъл е уведомен, руските военни са изтеглени от териториите, които са обект на турски   бомбардировки. Започнала е операция "Маслинова клонка", която няма как да донесе мир в измъчена Сирия, но ако Турция се похвали с успех при реализиране на поставените цели, ще си осигури наистина   мир и спокойствие. Поне за известно време, защото иначе автономните райони на сирийските кюрди могат да се консолидират до такава степен, че да претендират за независимост.
Всъщност на практика се оказва, че този военен ход на Анкара е бил съгласуван не само с Москва, но чрез нея и с Дамаск. уведомени са на специални срещи в Анкара посланиците на Саудитска Арабия, Катар и Кувейт. Външният министър Мевлют Чавушоглу е разговарял по телефона с германския си колега Зигмар Габриел, а на 23 януари е бил на посещение в Париж, където между другото е имал разговор и с държавния секретар Рекс Тилърсън. По този начин Турция се презастрахова от дипломатическа гледна точка и ще може да твърди, че

"спазва международното право",

както вече заяви Ердоган. В такава ситуация САЩ запазват дистанцирано спокойствие по темата и като играч на терен просто показват, че са в течение   на замисленото от Анкара. Борис Джонсън, британският външен министър, пък каза, че "Анкара има право" и така подкрепя турската теза.
Въпросът е какво цели Турция с "Маслиновата клонка". Във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" вече бе изразено становище, че "Турция отваря нов фронт в Сирия, за да получи и тя парче от сирийската торта" и бе подчертано, че "тя наистина се тревожи само от опасността, която  създават за  нея сирийските  кюрди". В  същото  време прави впечатление, че сирийският президент Асад, който заплаши, че "ще сваля турските самолети", не предприе до момента никакви действия в тази посока. Ситуацията за него наистина е деликатна. Известно е, че сирийските кюрди в голяма част воюваха както срещу "Ислямска държава" (ИД) така   и срещу сирийската армия, защото се изявяваха като опозиция на управлението на президента Асад. В Северна Сирия, където са техните територии, Дамаск няма пълноценно влияние и операцията на Турция там срещу "консолидацията на кюрдските сили" на практика прави услуга  на Дамаск.
Сирийските кюрди отдавна веят не само своите знамена, но и тези на САЩ, защото се явяват техен съюзник в битките с ИД (и не само!) и получават военна и финансова помощ от Вашингтон. За Анкара организации на кюрдите като действащата в Турция Кюрдска работническа партия /ПКК/ или действащите в Сирия PYD или YPG са терористични, като и трите са в пряка  връзка помежду си. Ето това е една от   причините за сложните отношения на Турция със САЩ, независимо че са  съюзници в НАТО. Някои казват, че "Маслиновата клонка" е рискова стъпка, която Анкара прави от чувство "за предателство от страна на Запада, особено от САЩ" и така иска да подаде сигнал, че

"тези наши съюзници защитават враговете на Турция".

Има се предвид не само подкрепата за кюрдите, но и решението на САЩ да изгради сили за гранична отбрана  в състав от 30 000 души и то именно от средите на сирийските кюрди, което би им дало възможност да балансират сред играчите в Сирия и ги устройва с перспективата да останат в региона като действаща сила. Ердоган казва, че "не ни интересува какво казват САЩ" и думите му издават разочарование.
Все пак Анкара постига създаването на отдавна исканата 30-километрова зона  за  сигурност по своята граница със Сирия и  така не самоизолира сирийските кюрди, но и предотвратява "консолидирането им". С провежданата военна операция целта е   постигната в съкратени срокове.
Тя е в унисон с амбициите на Ердоган да наложи Турция като регионален играч в Близкия изток и да отстоява своите приоритети във външната политика. Дали това ще е "парче от тортата в Сирия", дали ще е осигуряване на водещо присъствие в следвоенна Сирия на подкрепяни от Анкара сили, дали ще се търси печелившо място сред възстановителите на сринатата страна, не се казва гласно, но никой от играчите на сирийския терен

не си прави илюзии относно целите на Ердоган.

В телефонен разговор с Путин той е  подкрепил становището за  запазване териториалната цялост и съхраняване на суверенитета на Сирия като задължително   условие при преговорите за политико-дипломатическо решение   на   сирийската криза. А Лавров и този път   е  напомнил, че позицията на Кремъл е непроменена - "бъдещето на Сирия да се определи от народа на Сирия".
Самият Ердоган заявява, че Турция няма претенции за придобиване на чужди територии и че турските войски "скоро ще се оттеглят, когато изпълнят задачите си". А задачата е "Африн да бъде вкаран в   ред", което означава "сирийските кюрди да напуснат заеманите от тях позиции или ще бъдат ликвидирани", защото "ние няма да направим и крачка назад", казва Ердоган.
Но военната операция в Африн трябва да се разглежда и в триъгълника Москва-Анкара-Вашингтон,   където   интересите се преплитат и противоречат. В Анкара са наясно, че "кюрдската карта не е тактически въпрос, а стратегически" и че "при една война кюрдите ще бъдат   използвани срещу Русия и за прекъсване на  китайския "Път на коприната". Турски наблюдатели не крият, че в краткосрочен план целта е да се разкъсат връзките или най-малкото да се окаже натиск върху   страни като Турция, Иран, Ирак, Сирия.   Така   се анализира политиката на Вашингтон по отношение на Сирия и натискът върху Анкара, за да остане в атлантическата орбита и да стои по-далеч от Москва.

Дали иде реч за излизане на Турция от НАТО,

защото интересите се разминават и то не само в Сирия? Едва ли. В свое интервю пред  CNN  президентският говорител Ибрахим Калън казва, че "ние сме свидетели на исторически парадокс: САЩ подкрепят  една терористична организация, която има марксистко-ленинска идеология". Той визираше ПКК и военните организации на сирийските кюрди PYD и YPG, но допълва, че "Турция е в НАТО и призовава съюзниците   си да не подкрепят терористични организации". Той допълва, че "ние се убедихме, че Москва не прави нищо подобно, а Турция и Русия ще продължат сътрудничеството по отношение на Сирия".   Когато обаче споменава, че "има вероятност от преки сблъсъци между въоръжените сили  на Турция и САЩ в Сирия", това си е в прав текст израз на недоволство от стратегиите на САЩ в региона. Някои се шегуват дали пък САЩ нямат по свои си причини идеята да изгонят Турция от НАТО?
Каквото и да се каже за "Маслиновата клонка", едно е ясно -  Африн не е далече от Европа, "всяка военна акция поражда нови бежанци" /в случая вече са повече от 5000/, а напрежението в Сирия и региона не стихва. Трудно е в такава ситуация да се повярва, че скоро ще има умиротворяване в Сирия.

Турска танкова част, малко преди да влезе на сирийска територия за участие в операцията "Маслинова клонка"
снимка БГНЕС