Антология
Стихотворения от Петко Каневски
/ брой: 4
От редактора
Скъпи читателю!
Нека започнем 2022 година с поезия. Затова в приложението за литература, изкуство и култура представяме част от стихотворенията на Петко Каневски.
Приятно четене.
Опасно честно
На Мая и чичо й Никола... Вапцарови
Опасно честно е да бъдеш честен.
Върхът на копието значи Свобода.
Но Дон Кихот, безпаметно злочестен,
днес в Идеала няма никаква следа.
Да бъдеш Истина е пак опасно честно.
Горчи отвсякъде морето от Лъжа.
Защо ли, Господи, създал си ни отвесно,
а хоризонтално сме в беда подир беда?
Да пазиш вярата си е опасно честно
през изкушения - примамки на греха.
Така предателите се познават лесно -
очите им са леден пристан на страха,
отдавна в бездни някакви вторачен...
Но пътят на голготите нагоре е един!
Над него Ботевият гарван още плаче
опасно честно подир всеки божи Син!
Русия
На Гочо Желев
Откак се помня, все Русия е виновна
за всички кризи, за слънчевите затъмнения.
Победата над Бонапарт и Хитлер е греховна,
защото е оставила болезнени съмнения
в престола папски за правдата голяма,
че милионите убити са просто репетиция
за господарите световни, дето все ги няма,
а светят с отразената Хеката на амбицията,
че те са боговете всемогъщи на земята,
друг Господ няма, а Русия е "от злото",
че пази Вярата си православна, свята,
и по толстоевски е мостът към доброто.
Русийо, ти предречено разковниче на Бога,
свърши си мисията и отърси света от нищетата!
"Разделяй и владей" е старозаветна строгост.
Единствено промяната е знак за Свобода!
Днес
На поета Тенко Тенев
Твоята Тунджа и моята Марица
Плачат за Индже и Петко войвода.
Родината, като уплашена птица
бърка посоката към небосвода.
Към Светлината, в стъкла все се блъска
и няма изход в туй смутно време
радост посърна и младост дръзка
от празни надежди за мъдро племе
за горди потомци на генерали
свели английските флагове бойни,
уж сме юнаци, а не маргинали,
а си оставаме кухненски воини.
Знам, ще кажат: - Времената са други
Пишурки разни от интернета
Жадни за слава, болни влечуги,
сеят раздори страх и несрета.
А ние, братко, теглим хомота
в памет на мъртвите бием камбани,
да не забравим солта на живота
дето люти в народните рани!
Планински венец
На Веселин Ракчевич
Гора ли Черна, или Черна си гора,
не знам защо зоват те небесата,
но знам, че Негош ти е Цар - Зора,
а Ловчен - космодрум на Свободата!
Старопрестолно Цетине и Будва днес,
и Котор с броеницата на Ной
пазят непреклонната ти чест
с Подгорица. И питам кой
роден безумец ще опита да
разплете планинския венец -
оплетен от небесна свита
платен с нерадостен агнец!
От полк е повече един поет,
когато думите му са от кръв народна
По силата на Господ съм нает
Да кажа: Гората Черна е Свободна!
Увеличи шрифта на любовта
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства
огромен става белият й шрифт
несметни - нейните богатства,
по-силен тънкият й щит.
Разбива всичките страдания
Тя шества с радостния Вик
превърнал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена лъжата не вирее
И губи сила всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина
с любов до Любовта се стига
и тя е пътя към Дома!
Попитай хляба
На проф. д-р Людмил Бояджиев, кардиолог, спасил хиляди животи
Попитай хляба за цената на надеждата,
на зърното за деветмесечната тъмна нощ,
когато всичко равно и безизходно изглежда
под купола на цялата вселенска мощ.
Попитай го, кога е нафора, кога е залък,
тъй труден за преглъщане дори и в глад!
Кога въздига и кога човека прави малък,
посял в историята рай или пък ад.
За нищетата питай по отрупани трапези.
За ценността на малките изсъхнали трохи.
Попитай хляба и за душите на онези
с неразорани бурени в духовните лехи.
Попитай хляба как зърно в него диша,
как Сътвореното не спира своя ход. .
Покълва житото. И аз за хляба пиша...
С надеждата да нахраня целия народ.
Светлоносец
На художника Владимир Пенев
Рисувай, художнико, на ръба на страха,
чадърите на лунната усмивка,
щади боята след горчивата запивка,
танцувай с четката, изтупвай от праха
въздишката на Бог във пълнолетие;
нудистки плажове, облечени в златисто
събличат мислите, поставят ги на чисто
и боси хукват в залезно столетие...
А ти си само ехо от сълзата,
покрила хоризонта със очакване
дали си Вяра срещу вечното оплакване,
или ще пиеш алкохола на тъгата?
Чисти излишното, дълбай сърцевината
в зрънцето е сакралното разпятие.
Хармонията е божествено понятие -
на Богу милите изпраща Светлината!
Вечерна проверка
На поета Трифон Митев
Времето за вечерни разходки изтече,
за вечерна проверка Отечеството тръби:
и е време мъжете да се изправят вече -
едноминутни мълчания са наш`те съдби.
Знамената си свили, скрили хоругви,
примирено утихват в следвечерния град.
Време за чест е! Стига сме се погубвали!
Стойте изправени пред честта на парад!
Стойте изправени, дръжте съдбите си -
Те са ви знаме пред Бог, те са ви страж.
Трябва да светят! Бог чете ги в очите ви.
Вечерна проверка - кураж, за утро кураж!
Героите не са уморени
На Веселин Милев
Една наздравица. И още две по две...
Избраници главят нощта за булка.
Премятат булото на онемялото небе,
изтрива мрака мъничка светулка.
Изригва смях, като възторжен ек
от пълна с много героичност маса.
Героите са пришълци от миналия век,
осъмвали са пъти на крилете на пегаса.
И не робуват вече на красиви пози
отдавна времето са спрели до асмата,
разказват подвизи след титанични дози
в истории с патина и опазена позлата.
На сутринта е сънна масата, но пак
събира четата в захлас и с нови сили
подготвя се десант на идващия мрак.
По залез минах там и бяха го напили.
ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 г. в Димитровград. Негови стихове са публикувани и излъчвани в централния и регионален печат, радиа и телевизии. Превеждани са на руски, полски, унгарски и румънски език. Автор е на поетичните книги "Виж луната", "Живот на кредит", "Звездни вулкани", "Горе ръцете". През 2011 г. издава сборника с фейлетони "Писма до дядо ми" - за годините на така наречения преход. Председател е на ГС "Приятели на Русия и православния свят", председател на Дружеството на писателите "Пеньо Пенев" в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.