Великия Карузо - посланик на Бога

Ако Мария Калас е великата певица на нашето време, то сред мъжете първото място по право принадлежи на Енрико Карузо, или както са го наричали още приживе - Великия Карузо. Роден е преди 140 години в покрайнините на слънчевия Неапол под знака на чувствителните и неспокойни Риби. Расте в много бедно семейство и още от дете осъзнава, че притежава наистина "златен глас". Пее от малък в църковен хор, пее на приеми на богаташите от града, а неаполитанските кавалери го ангажират да изпълнява серенади под прозорците на техните любими.
Учи малко и дебютира на сцената в родния Неапол на 22-годишна възраст. Първият му голям сценичен успех идва през 1897 г. с доста проблемната тенорова партия на Енцо Грималди от "Джоконда" на Амилкаре Понкиели. Тя му отваря пътя към Миланската Скала, а след това и към лондонската Ковънт гардън, парижката Гран опера, виенската Щатсопер.

Ваканция в родния Неапол

След като завладява Европа и Латинска Америка, Карузо се установява за постоянно в Щатите, където е най-високо оценен и заплатен. Първият му хонорар в Неапол възлиза на 15 лирети, а в Америка получава рекордните тогава 2500-3000 щ.д. на вечер - сума изключително висока за началото на ХХ век.
От 1903 до 1920 г. е на постоянен договор в нюйоркската Метрополитън опера, където след смъртта си е наследен от друг блестящ италианец - Бениамино Джили.
Репертоарът на Карузо е наистина внушителен - с превес на италианската класическа и съвременна опера и на творби от френската школа. Но е пял още немска и руска опера. Трудно могат да се изброят и степенуват ролите му - те са твърде много и разнородни по стил и характер. От лиричните Неморино от "Любовен еликсир" и Ернесто от "Дон Паскуале", през лирико-драматичните Марио Каварадоси от "Тоска" и Рудолф от "Бохеми" до драматичните Канио от "Палячи", Андре Шение и Отело. Във всяка от тях той няма равен на себе си. Във вокално и музикално отношение те са несравними и изкупват малко сдържаната му и несложна сценична игра.

Енрико, Дороти и Глория Карузо

Роден и израснал в крайна бедност, когато стига до върховете на славата, Енрико Карузо започва да живее в разкош. Бил е изключително щедър към приятелите и близките си.
Невисок на ръст, набит, с широк гръден кош и малко смешни мустаци, Карузо очарова жените не само с магията на великолепния си глас, но и с поведението си на кавалер и донжуан. В началото на кариерата се сгодил за дъщерята на директора на един от оперните театри в Италия, където имал договор, но в последния момент избягал с балерина от същия театър. Често го привличат по-възрастните дами. Така се влюбва в Ада Гиачети, оперна певица, която е с цели десет години по-голяма от него.
Като отвръща на своя млад любовник с взаимност, Ада се отказва от собствената си успешна кариера, за да се посвети на младата изгряваща звезда. От своя страна Енрико решава да избягва случайните връзки. Но непрекъснато е преследван от безброй почитателки (по онова време оперните певци са изключително популярни, както в наше време поп и рок певците).
Съвместният живот на Карузо и Гиачети, съпътстван от множество скандали и взаимни обвинения в невярност, продължава единайсет години. Ада му ражда двама сина. За да отмъсти на Енрико за многобройните му флиртове и за бурните сцени на ревност, които й устройва, един ден тя избягва с неговия млад шофьор. Карузо изпада в шок и получава нервно разстройство. За да отмъсти на Ада, започва роман с нейната по-малка сестра. Но и тази тактика не заставя Ада да се върне в семейството. Тогава Енрико започва да се среща безразборно с много от своите почитателки. На свой ред Ада подава молба за развод. Делото не стига до съда, Карузо предлага да й изплаща солидна месечна издръжка и тя с радост приема офертата му.
На четиридесет и пет години Карузо отново удивява света, като се жени за двайсет и петгодишната Дороти Бенджамин. Баща й е твърдо против този неравен брак и я лишава от наследство. Скоро тя ражда дъщеря. До края на дните си Карузо е силно влюбен в своята Доро, както я нарича. Ревнува я много и упорито настоява да надебелее, за да не я гледат другите мъже.
През 1906 г. Карузо предизвиква истински скандал в Ню Йорк, след като ощипва непозната дама по време на разходка в Сентръл парк. Пресата се нахвърля жестоко върху него, нарича го "италианският перверзник", пристигнал в Щатите само за да "похищава невинните американки"?!
Осъждат го да плати глоба. Той не може да понесе това унижение и задълго напуска Щатите, като прави триумфално турне в Латинска Америка. След време се завръща в Ню Йорк и бива посрещнат с невиждан възторг. Публиката решава, че не трябва да обръща внимание на поведението му извън сцената. Наричат го The Great Caruso - Великия Карузо. Титла, която не е давана на нито един певец преди него, както по-късно Калас ще бъде определена като La Divina - Божествената.
Въпреки невероятната си природа, Карузо не пазел нито здравето, нито гласа си. Пушел по две кутии египетски цигари дневно, не спазвал нужната певческа хигиена, претоварвал се. Така се разболява много сериозно от куп болести и на 2 август 1921 г., едва 48-годишен, умира от плеврит.
За щастие Карузо е записал на грамофонни плочи голяма част от своя оперен и концертен репертоар, и въпреки несъвършената техника можем да добием представа за невероятното певческо майсторство и за феноменалния му тенор с леко баритонално звучене. Глас, невероятно силен и богат и рядко красив, с неповторим тембър, който звучи с безброй нюанси, винаги пределно развълнувано, одухотворено. Способен да изрази всяко едно състояние и чувство на човешката душа.  Неслучайно, когато Пучини го чува за първи път, му казва, че е "посланик на Бога".
Карузо е достоен продължител на майсторите на италианското белканто (красиво пеене) от ХVIII и ХIХ век, като подобно на Мария Калас го доразвива и стига до нови, неподозирани висини.