Препъникамък

Демокрацията е съвместима единствено със светската власт и светското общество. Всякакво друго глаголстване по тази тема е в разрез с всичко, до което съвременният свят е достигнал  през изстраданите хилядолетия на своята еволюция. Точка!
Светът днес се дели, най-общо казано, в зависимост от два основни критерия, залегнали в един простичък в естеството си въпрос-символ: демократичност или недемократичност. Излишно е да си припомняме цялата история - от първобитността до наши дни, с разните му там изживени социално-икономически строеве. Днес не можем да говорим за робовладелство, но всички знаем, че то съществува. Днес във всекидневието си пак сме подвластни на символите и проявленията на всички досегашни епохи - градим капитализма, отново дискутираме империализма, виждаме и извечния в поривите си колониализъм на бивши и настоящи мераклии за лидиране в света...
Знаем за какво става дума, но нека се върнем съвсем малко назад. Опитът, експериментът от началото на миналия век да се изгради световна общност, основаваща се на социално-икономическата справедливост, за жалост се оказа не особено успешен. Някои с радост натъртват на определението "крах" и самодоволно потриват ръце, докато фарисейски огласяват тезата си, че само "истинската западна демокрация" ще доведе до тази изконна човешка мечта.
Нека се пренесем в съседна Турция и се вгледаме в лидера Ердоган, окончателно загърбил принципите, въздигнати от Ататюрк. Откакто е на власт, въпросният господин направи всичко възможно да проведе в живота на страната, останка от Османската империя, собствените си представи за преустройството на съвременния свят по пътя на реванша!!!
Духът на съвремието показа истинските причини за "Арабската пролет", която за жалост не се сбъдна. Арабският, нека разширим понятието - мюсюлманският свят, получи поради незрелостта си не прословутата "истинска демокрация", а бе подложен от войнстващия ислямизъм на братоубийствени репресии и завръщане към далечни стари времена. Гарантите на светската турска държава бяха военните, заедно с журналисти, общественици, културни дейци. Ердоган ги подгони и всеки несъгласен с неговата почти конспиративна идеология вчера получи тежки присъди. 
Най-голямата арабска държава, Египет, също като Тунис и Либия, попадна в лапите на войнстващия ислямизъм. "Мюсюлманските братя", към които гравитира и Ердоган, докопаха властта и започнаха да рушат и малкото светски и донякъде демократични ценности, извоювани през последните десетилетия. Военните съвсем логично извършиха преврат и сринаха поривите на ислямистките "братя", които бяха братски подкрепяни от терористичната групировка ХАМАС, окупирала палестинската кауза. Започнаха кръвополития.
И пак срещаме лика на Ердоган. Тръгна да "умиротворява" сектора Газа, оказващ морална и бойна подкрепа на египетските ислямисти, които временната египетска власт подгони, а самия Ердоган прогони... Може би не само от солидарност към турските военни, гаранти на демокрацията в Турция, но и заради бъдещето на Близкия изток, изтощен от войни и вражди.
Ако това не е пореден препъникамък, като имаме предвид и отношението на ЕС, на Русия, на Китай, на целия прогресивен свят към Ердогановата Турция...