Медик или животновъд? Рейтингът ще покаже

Деси ВЕЛЕВА

Българските студенти се реализират все по-добре след приключване на висшето си образование и доходите им се увеличават, независимо кои професионални направления завършват. Това е заключението на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища, която съществува от 2013 г. 

Според МОН продължават и традиционно положителни тенденции, като понижаване на безработицата при завършилите висше образование през последните пет години, първенството на IT специалистите по доход, както и почти стопроцентовата реализация на завършващите медицина. 

И тази година по традиция най-голям интерес предизвикват заплатите, които завършващите студенти достигат според професионалната си област. Върхът на пирамидата заемат висшистите с диплома по "Информатика и компютърни науки" с 3456 лв. облагаем доход. Отличници в това отношение са дипломиралите се в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" - с 5592 лева. Те са следвани от възпитаниците на Американския университет от направление "Администрация и управление" - с 4568 лв., и на Нов български университет в специалности с информатика и компютърни науки - с 4333 лева. 

В същото време почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Почти няма безработица и сред завършилите "Военно дело" и "Математика", а най-висока е тя в направление "Социални дейности".

Какви подробности за профила на дипломиралите се показват разбивките по професионални направления? 

В областта на администрацията и управлението действащите студенти са намалели за изминалата година до 12 660. Като цяло следените индикатори в направлението са с положително развитие.  Например индикаторът за среден успех от дипломата за завършено средно образование на студентите, които влизат в специалностите от това направление, бележи ръст до 4,90. Секторът очевидно е в подем, тъй като и осигурителният доход, и облагаемият доход растат прогресивно с всяка година. Усреднено сумата за тази година е 1600 лева при 1500 лева през миналата. Безработицата сред кадрите също намалява.

Не е по-различна и картината в направлението "Икономика" - студентите в него намаляват през последните две години до 28 000, като тази стъпка е целенасочена държавна политика. В същото време все по-добри ученици се насочват към икономиката, а реализацията е много добра и откъм доходи, и откъм заетост. 1627 лева е средният осигурителен доход, а безработицата на завършващите е паднала до 2,25%, което е най-ниското ниво от 2013 г. насам. 

При комуникационните и компютърните специалисти се бележат върхове с устойчиво увеличение на студентите до 8500. Интересно е, че в тези специалности не влизат най-големите отличници, дипломите им са с успех под 5. Средният им осигурителен доход е 2000 лева, а безработицата е много ниска. 

Много търсени са математиците, а в това направление учат едва 464 студенти. Техните осигурителни доходи са над 2100 лева, а безработицата се върти около 1 процент и намалява. В математическите специалности влизат едни и от най-успешните ученици. 

Твърд се запазва ръстът на студентите по педагогически специалности. В двете направления - "Педагогика" и "Педагогика на обучението по...", те са над 25 000. Младежите намират широко приложение на придобитото образование и имат доходи около 1400 лева. 

Безспорно най-големите отличници по всички показатели са медиците. Техният брой нараства до 13 271, успехът им от училище е над 5,50, осигурителният им доход е 2300 лева, а безработицата е 0,16 пункта. Към ветеринарната медицина също се насочват абитуриенти с висок успех от дипломата, но там осигурителният доход е един от най-ниските - 1105 лева. Все пак броят на студентите устойчиво расте. Много високо приложение на придобитото образование и ниска безработица има сред завършилите "Здравни грижи". Техният брой расте до 6673, а доходите - до 1600 лева.

Без проблеми се реализират и завършилите в едно по-специфично направление - "Военно дело", където приложението на придобитото образование е почти 100%. Осигурителният доход се отчита на нива от над 2000 лева.

Положителните тенденции обаче не обхващат всички области на висшето образование според Рейтинговата система. Много направления страдат от липса на интерес, от ниски заплати или липса на реализация. 

В биологическите науки например студентите намаляват, осигурителният им доход е около 1400 лева, а възможностите за реализация в сферата са ограничени и намаляват. Подобно е положението в сферата на биотехнологиите. Кандидатите за тези две области обаче продължават да идват с много добър успех в дипломата от училище. 

Остър спад на студентите има в направлението "Електротехника, електроника и автоматика", макар че в сектора осигурителните доходи гонят 2000 лева, а реализацията е доста висока и търсенето на специалисти расте с всяка година. 

По-малко от половината завършили енергетика пък намират работа по специалността и този показател пада през тази година. Осигурителният доход е около 1800 лева. Рязко са намалели  бъдещите машинни инженери, но секторът запазва  доходи от 1700 лева.

Диспропоция се наблюдава и в областта на металургията. Там студентите са много малко - едва 174, към специалността се насочват абитуриенти с доста нисък успех - 4,29, а осигурителните доходи са сравнително високи - над 2000 лева. Подобна е ситуацията и в областта "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", в която има едва 500 студенти. Това е най-ниският брой от 4 години, а заплатите в сектора са над 2100 лева. 

Традиционно нежелан сектор е животновъдството, в който студентите бележат спад, кандидатите са със сравнително нисък успех от дипломата за средно образование - 4,50, а  доходите им не надвишават 1300 лева. 

Обобщението показва, че най-големите отличници отиват в медицината, фармацията и стоматологията. По-слабите ученици учат в направлението металургия, материали и материалознание, животновъдство, полезни изкопаеми и енергетика.

Друго заключение на експертите е, че процентът на работещите на позиция, изискваща висше образование, които са завършили професионалното направление в български висши училища през предходните 5 години, е най-висок във военното дело, медицината, теорията и управлението на образованието и други специалности, свързани със здравето. Драматично нисък е този показател в областта на туризма, изобразителното изкуство, хранителните технологии и растениевъдството. 

СУ отново е лидер

Софийският университет "Св. Климент Охридски" за поредна година е водач в редица класации. Той се подрежда на първо място в 21 професионални направления от общо 28. Техническият университет в София е първи в 6 професионални направления, а Медицинският университет в София води в четири. 

СУ е и с най-много действащи студенти - 20 000, следван от Пловдивския университет и УНСС.  В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, като три от тях са бутикови - под 100 учащи. Това са Театралният колеж "Любен Гройс" с 44 студенти и Европейският политехнически университет в Перник с 61 студенти. Около 400 младежи учат във Висшето училище по мениджмънт във Варна, във Висшето строително училище в София и в Колежа по туризъм в Благоевград.

В сравнение с миналата година, най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията "Педагогика" и "Педагогика на обучението по...". Най-голямо намаление има в направление "Икономика", но въпреки това то е най-масовото у нас. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.