Мадиба обединителят

Малцина исторически личности са достигали до такава нравствена висота, до която се докосна Нелсън Мандела, с което и ще остане в световната история. Можем да ги преброим на пръсти, независимо, че през годините мнозина са търсели и са се борили за подобно признание.
"Великан на справедливостта" - така го определи американският президент Барак Обама по време на траурната церемония в Йоханесбург. Заяви го в присъствието на още трима бивши президенти на САЩ и над 20 американски конгресмени. Заяви го в присъствието и на още цял куп настоящи и бивши президенти, настоящи и бивщи премиери, монарси... Това определение прозвуча искрено и справедливо.
Тук ми се иска да вметна един личен въпрос. Защо ли не видяхме в Йоханесбург български лидер от висок ранг? Нима самите ние тук, на нашата си земя, не сме достигнали в демократичното си съзряване до истините, завещани ни преди векове от Хан Кубрат, истини, каквито откриваме в смисъла на живота и борбата на Мандела?
"Нелсън Мандела ни показа пътя със сърце и заразителна усмивка, която огря света. Южна Африка загуби герой и баща, а светът загуби скъп приятел. Той ни показа могъщата сила на прошката и умението си да обединява хората. И днес го направи отново", заяви лидерът на ООН Бан Ки-мун. И с тези свои думи определи посоките, които са нужни на човечеството днес - помирение и обединение. Това, в което всъщност се състоеше борбата на Мандела. Битка, която той със всеотдайна скромност и безгранично доверие спечели. Нещо, в което вярвахме и за което се надявахме да стане, за да тръгне светът по нов път. Видяхме истинността на неговата борба с пълна сила и сега, на прощалната церемония в Йоханесбург, за която се събраха доскорошни врагове, дори и донякъде импулсивно да си стискат ръцете - нещо, което Мадиба бе жадувал и изстрадал да се сбъдне. То все пак се случи.
Обединителят пое към историята, съпроводен от песните на своя народ. Песни, изразяващи и скръб, и радост, и достойнство. Хората със сигурност ще запомнят най-вече усмивката му.