Езикови вълшебства

Човек изпитва естетическо удоволствие, като наблюдава как уродливо грозни действия се превръщат в красиви постъпки под магическата пръчка на словото. Вчера отново имахме щастието да изживеем тази радост. Този път на сцената на красотата беше Кипър. Напоследък често й се случва.
Там решиха да откраднат от застрахователни и образователни институции по 27% от банковите им влогове над 100 хил. евро. Така, както неотдавна решиха да крадат от други вложители по 60%.
Откак се помни човечеството, кражбата е нещо много грозно. Грозно, но ако го наречеш по друг начин, може да стане красиво. И нарекоха кражбата "данък за решаване на икономическите проблеми на страната". Данъкът е социално добро, защото без него няма как да функционира едно общество. Данъкът е добро, защото е олицетворение на солидарността. Солидарността пък от своя страна е най-красивото нещо, което човек е постигнал.
Някои читатели на новини, които не разбират от вълшебни трансформации, се дивят и коментират. Как, питат те, е възможно "застраховател да остане незастрахован от незастрахователно събитие"?  Защото никой не се е сетил да обяви събитието "когато държавата ти краде нещо" за риск. И сега, ако аз съм застрахован в такова дружество и ми се случи наистина застрахователно събитие и отида да си потърся обезщетението, какво е логично да се случи? Логично е, както казва друг читател, компанията да ме прати на бръснар да си търся парите. Между другото разликата между тази кражба, осъществена от държавата, и кражбата по тъмно зад някой ъгъл, когато бандит с кърпа на лицето и с нож в ръката ми поиска портмонето, е само в декорите.
Така вчера към върволицата от грозни неща във финансовия свят, наречени с красиви думи, се прибави още едно. Разбира се, в тази върволица има градация. Някои от грозните неща са шампиони по превръщане в прекрасни принцеси с помощта на думите. Такъв шампион е ограбването, което получи трогателното име "спасяване". Взима например една частна банка пари от Европейската централна банка на 1% лихва и след това купува ДЦК от някоя държава на 4-5%. Тоест, без да прави нищо, освен да разписва документи, прибира едни милиони. Които идват откъде? От обикновения гражданин, разбира се, който ще се лиши от социални придобивки или направо от работното си място, защото е криза и трябва да прави жертви. А когато става дума за много закъсала държава, процентите могат да станат и двуцифрени. Само че световните агенции много се пазят да говорят за лихвите. Пазят се, защото магията на "спасяването" може да се спихне като боцнат балон.
Някой път обаче, когато окрадените започнат да чупят витрини и да палят коли, елегантните крадци ще им лепнат името "бандити". Въпрос на понятия, въпрос на езикова култура.