Въпроси, на които не мога да си отговоря

Не защото съм средно интелигентен и все пак имам някакво висше образование, не от чувство за прекалена информираност и от високо самочувствие, не защото всяка седмица пиша по едно антрефиле във любимия вестник, не мога да се примиря с мисълта, че много ме затруднява отговорът на един важен въпрос. Пиша тези редове, защото предполагам, че същият въпрос затруднява не само мен.
Той е следният: наистина ли средната работна заплата на трудещите се от моята родина за 2013 година е 808 лева, както прочетох във вестникарско съобщение. Изписвам ги и с думи, за по-сигурно: осемстотин и осем лева!
Не само аз съм се чудил на тази информация. Ето какво пише в своя коментар към въпросната информация един друг гражданин: "Що за идиотско понятие е това "средна заплата"??? "Средна заплата" яде ли се? Яде се реалната заплата, а не средното аритметично от заплатите в банките или в РВД и заплатите в сектор "Търговия". Също като в оня виц: С шефа изядохме средно по пет кебапчета - той осем, аз - две.
Този виц ме пренася (мислено) към едно друго съобщение, което ми звучи като лоша шега, по-точно гавра с мизерстващите ни сънародници. Николай Бареков и Светлин Танчев щели да жертват половината от парите си, за да спасяват някаква си банка. За съжаление, и с извинение, не съм чувал за господин Светлин Танчев, но Николай Бареков е доскорошен журналист. Откъде имат тези хора толкова много пари, за да може с половината от тях да се спаси една фалираща банка? Този въпрос ми напомня друг стар виц за забогатяването. Един беден американец намерил някаква ябълка, избърсал я хубаво, за да добие търговски вид, отишъл в центъра на града и я продал, а с парите купил две ябълки. Излъскал и тях и с парите, за които ги продал, купил четири ябълки. После осем, после шестнайсет и така нататък продължавал "сделките" си американецът, докато един ден ненадейно получил наследство от сто милиона долара...
Други наши богаташи, някои от тях навярно са спечелили честно (според капиталистическите понятия) многото си пари, плачат и се борят да се гарантират поне влоговете им до 100 000 (сто хиляди) евро преди обявяване на банките в несъстоятелност. Колцина от вас, драги редактори и читатели на вестника, са се докосвали макар и отдалече до такива суми?
Интересни въпроси задава в коментара си и непознатият за мен господин Иван Бухов. Той пише: "Кажете какви са заплатите в закъсалата банкова система и също в закъсалата енергийна система и къде се най-много краде!!! Кажете какви бонуси се раздават в държавните ведомства! Къде има служби, в които нищо не се работи, а се харчат маса пари! Кога ще направим ефективна държава, с липсващи лежачи и който не работи, да не получава!!! Как може новите пенсионери да получават по 800 лева, а тези, пенсионирали се преди 10-15 години, да стоят без корекции!!! Всички трябва да се актуализират"... Спестявам ви последните думи на господин Бухов, които са справедливи, но обидни.
Сигурно и господин Бухов е чул както и аз за двойно по-големите възнаграждения на "бедстващите" гърци, за които  майчински се грижи обединената Европа. А щедрите помощи на далечните Съединени щати за разбунена Украйна?
Но да се върнем у дома си и на темата! Защо аз, писателят и журналистът, не познавам хора от моята черга, които да получават цитираните по-горе 808 лева месечно възнаграждение. А моите приятели са учители, служители в търговските пунктове, където пазаря, чиновници в Съюза на българските писатели, други интелектуалци... И да продължа изреждането им, това няма да подобри финансовото им състояние. Възрастни хора с поизносени, но които са били добри преди повече от четвърт век, дрехи, ще продължават плахо, с естествена притеснителност, да бъркат в кофите за боклук...
Какво значи "средна заплата"? Едни да получават хиляди, и то много, а други да мизерстват. И то мизерстват не хора, които са били скарани с труда, а интелектуалци и работници, без чийто всекидневни и дългогодишни усилия нямаше да го има онова, което за кратко време успяха да го разграбят други... Искам да прочета някъде, господа управляващи държавата ни, едно реално, истинско съобщение за това кой колко и за каква свършена работа получава в моята прекрасна като география родина.