Застреляхме ягуара, ура!

    Преди дни нацията бе потопена в дълбока скръб. С навлажнени от мъка очи демократизиращото се народонаселение узна с ужас, че ягуар в провинциален зоопарк намерил скоропостижно смъртта си след изстрел на ловец. Защитниците на животните и симпатизиращият им маса народ естествено останаха глухи за реалната опасност побягналият звяр да разкъса някое дете например. В случая бе по-важно да бъдем европейци на ниво. Пък, в крайна сметка, в България хора много, а ягуари - малко. Затова логично прокуратурата започна разследване, а експерти по ягуаровите дела захващат комплексна проверка на трагедията в нелицензираната зоологическа градина, включително на рецептурниците за храна на различните видове от планетарната фауна. 
Не си мислите, че не обичам ягуарите и изобщо животните. Напротив, много са ми симпатични, особено когато откривам качества в тях, позабравени сред хората. Но все пак онзи примат Homo sapiens, към който в някаква степен принадлежа, ми е по драг. И ми е тъжно, когато съзирам, че уникалният със своя разсъдък наш вид оскотява. Защото ако питомците в зоопарка все пак ги хранят по рецептура всеки ден, то в отечеството доста много представители на човешкия ни род направо гладуват. Убедих се в това на място в няколко български села. Погромът е тотален. Работа никаква, хората обезверени, съществуването - мизерно. Едва ли не в култ е издигнат хлябът, без който оцеляването е проблематично. Младежите, доколкото ги има, варят джанковица и живуркат някак с пенсийките на старите. На всичко отгоре дъждовната година съсипа голяма част от домашните насаждения, а да не говорим за пострадалите от наводненията. То цялата страна практически е в непрестанно бедствие през годините на псевдодемокрация, но това вече е дълга над 20-годишна история, за която ще си спомняме единствено с омерзение.
    На фона на този нерадостен пейзаж през есента народа отново го подкарват на избори. Тоест суверенът да определи кой да го води към благоденствието през следващите години, или... месеци. А хората по селата, уверявам ви, не са във възторг от предсрочния вот. Споделят, но с шепот на страх пред евентуално бъдещо управление на ГЕРБ, че "наште", разбирай досегашните управници, все пак направили нещо, пък и към пенсийките притурили някой лев. И пак с боязън пред развилнелите се пропагандатори на партията-цвете мълвят под сурдинка, че те си знаят за кого ще гласуват, но искат да си видят хората от бюлетините, за да си изплачат мъката.
    Такива работи, ще кажете, селски. Добре, а какво става в градовете. Вилнееща пропаганда с привкус на предстояща власт и... още нещо - преобладаваща роболепна медийна среда. Нейни бързорасли представители се стараят упорито да ни убеждават, че мракобесието на доскорошните управляващи най-после и безвъзвратно си е отишло. Пропагандната перверзия прелива дори в разсъждения от рода на: "...колко сме свободни без металните заграждения пред парламента". Не "помнят" словоблудците, че платените протести целяха да превземат със сила Народното събрание. За деструктивните опозиционери целта бе да се свали омразното правителство, при което те не можеха да впият стръвните си хоботчета в омършавялото тяло на държавата. А когато силите на реда започнаха да изпълняват законовите си задължения, настана вой до небесата. Замечтаните за бляскавото си бъдеще край белия роял на площада не искаха и да знаят, че силовото посегателство срещу законни държавни структури не е демокрация.
Но в случая важното бе друго - да се поругае правителството и БСП, да се предизвика парламентарна криза и да се свали с цената на всичко легитимното управление. Което, при нечовешки натиск от улицата и от опонентите, направи всъщност съвсем немалко за ограничения си времеви ресурс. Сега овластените вече протестиращи го представят като чудовище, но обикновените хора в окото на кризата в селските райони поеха глътка въздух през изминалата година, а и не само те. Попитайте просто за сведение кога бизнесът е бил по-добре - при току-що отишлото си правителство, или при това на Борисов ? Подозирам какъв ще е отговорът. Затова не мога да повярвам докрай на социологическите шамани за зашеметяваща преднина на ГЕРБ пред БСП. Или, може би, многострадалният ни народ е решил да се направи ритуално харакири, за да не се мъчи повече?
Другият вариант е да убием ягуара в себе си и яростта да отстъпи място на благостта и разума. И да изберем да ни управлява този, който мисли със сърцето си за мнозинството от обикновени отрудени хора, а не за онези на върха на имотната и финансова пирамида, които при всички варианти са си все отгоре. Така че, не позволявайте на звяра във вас да властва и с лукавство да насочва ръката ви за кой ли път към грешния избор. Убийте чудовището. За такава смърт поне защитниците на животните няма да ви съдят.