Съживяване на мъртвите

Името на журналиста Кирил Янев е добре познато на по-възрастните читатели. Неговите репортажи и очерци в близкото минало се посрещаха и четяха с оправдан интерес; беседите му със световноизвестни личности се цитират и днес. Наскоро издателската къща "Световит" ни изненада с книгата му "Пост скриптум" (в два тома) - своеобразно продължение на "Срещи по пътя" (2006). Оказва се, че в "попътните тетрадки" на големия журналист има пребогат "неизползван материал", че за хората и събитията, които описва, не всичко е казал по-рано; разкрива факти, които редакторите на вестници и списания са "изрязали", на други - "сега им е дошло времето"... Заглавието "Пост скриптум" от латински на български само подсказва "писано после" - П. П. - "послепис".

В предговора на първата част Кирил Янев се изповядва: "Истинската ми професионална биография - това са моите пътувания, моите срещи, запознанства... Имах, имам и навика да записвам веднага, а после да ги преразказвам в моите "попътни тетрадки". Като млад журналист във вестник "Кооперативно село" работил в една стая с Александър Геров. "Видях един тих, благ човек, привлекателен с този негов напевен глас и долните октави, които използваше... Сашо четеше с абсолютна педантичност купищата ръкописи и без никакво пренебрежение". В очерка си за големия български поет авторът ни го показва взискателен и непримирим не само към дилетантите, но и към "величията" в литературата.
От писателите, с които ни среща авторът, ще спомена Добри Жотев, Борис Полевой, Вадим Кожевников. Прелюбопитно е дописаното за Булат Окуджава, който така се "влюбил" в българската песен "Ако зажалиш някой ден", че написал стихотворение, в което не само вместил българския текст, но го пеел и по българската мелодия - на руски и български! Актуално звучат интервютата му с големите режисьори Андрей Кончаловски и Андрей Смирнов. А заглавията на някои от очерците сами подсказват темите, които са вълнували Кирил Янев: "Вселената Ясна поляна", Следователят (Иван Охридски) и стъкленото око на поета (Гео Милев), "Разузнаване на разузнавача" (за унгареца Шандор Радо). Мястото не ми позволява дори да изброя местата на срещите и разговорите, които журналистът е имал през годините и десетилетията по света. Четящите очакват нова книга от автора, в която да извади на бял свят нови страници от "попътните тетрадки". Защото безсмъртието на мъртвите е в спомените на живите, оставени върху хартия, изчезнат ли те, забравата ще е вечна.