Постоянството на художника в Балабановата къща

Националните есенни изложби в Стария град през всичките си 44 издания - от 1967 г. до днес, са една от визитните картички на творческия Пловдив. Място, където можеш да се разтвориш в омаята на хладното утро или топлата привечер, погалвайки душата си с творчеството и търсенията на големи майстори на българското изобразително изкуство.
Кураторът на тазгодишните изложби, изкуствоведът Борис Данаилов, познава автономността на средата и говори за предизвикателствата да впишеш в нея творчеството на един или друг художник, без да нарушиш нечия цялост. В избора на концепция дилемата е била между промяната или постоянството. Защото, ако една от страните на артистичния художествен труд е динамична и е свързана с иновации, бързо сменяща се визия, променящи се пластични и образни структури, висок интерпретативен градус, както казва той, то другата - не по-малко важна и също така абсолютно необходима, е свързана с последователността на художника. Кураторът е избрал за концепт "постоянството на художника". Основополагащо качество, което сплита тъканта на творческата работа. 
Постоянството като белег на творческа характеристика на художника, като защита на творческия възглед в дълъг период от време.
Събирането на авторския състав на тазгодишните национални Есенни изложби гравитира около идеята за постоянството. Затова виждаме майстори със запомнящ се образен език. Такъв несъмнено е доайенът и почетен участник в изложбите за втори път след 2005 г. Вълчан Петров, един от най-изтъкнатите художници на съвремието ни.
Разнообразието е търсено чрез видовете изкуство и специфични техники. Известният Стефан Янев например е майстор на градския пейзаж. Той има изострено чувство към старата градска архитектура. Росен Тошев, който за пръв път участва на есенните изложби, се фокусира върху фантастични образи, зоометаморфози, зад които разчитаме съвременни типажи и взаимоотношения.
В пространствата до къщата Хиндлиян са разположени белите хартиени обекти/бялата гора на Даниела Тодорова. Ако вятърът ни е съюзник, ще можем да оценим по достойнство кинетичните пластики на скулптора Тодор Тодоров, повече известен с работите си по света, отколкото у нас. Първа награда за централната скулптура на "Експо 2010" в Шанхай, първа награда от международен конкурс за Пекински олимпийски скулптурен парк през 2006 г., първа награда от Международен конкурс за кинетична скулптура през 2005-а в Палм бийч, САЩ. При липсата на вятър ще трябва да се задоволим с визията от екран, на който той ще покаже и други свои работи. Карловецът Иван Томанов в една от редките си появи пред публика ни радва с майсторството си в техниката на леене на метал. За втори път, след неотдавнашна изложба в галерия "Дяков", ще се срещнем с графичното изкуство на Роберт Баръмов. Неговите фантастични обекти имат много почитатели навсякъде в Европа. Георги Антонов-Джорджо се представя със смесена техника върху хартия в двора на къщата, известна като дом на Мексиканската графика - той твори еднакво добре в колажа, графиката, живописта. За втори път участва на есенните изложби пейзажистката Мими Добрева. И тогава - в студентските години, и днес за нея срещата с атмосферата на Стария град е извънредно и незабравимо преживяване. Даниела Тодорова додава, че това е много сакрално място, "специално същество" нарича тя Стария Пловдив. Нейната работа в екстериор е като контрапункт на средата. Съпругът й Тодор Тодоров казва, че Старият град е сам по себе си изкуство.
И точно в кобилицата в интериора на пруста на Балабановата къща е вписана програмната картина, гвоздеят от експозицията на почетния участник Вълчан Петров. Неговата "Задушница - за душата ми" не е само реквием по отишлите си без време от този свят, в интервала от десет дни, дъщеря и съпруга, едната - талантлива художничка, другата - надарена актриса. Той е събрал на платното историята на рода си, в която е и възрожденецът от Копривщица Нешо Брайков, и сватбената снимка на майката Маргарита и бащата Петър, и образите на дъщерята Гергана в различни възрасти, и майка й актрисата Ваня Братоева като героинята от "Осъдени души". В картината е и Апостол Карамитев, учител на Ваня от ВИТИЗ, изобразен като Хенри IV от пиесата на Пирандело. Образите са разположени на платното по някаква своя вътрешна и негова човешка и художническа логика. Това е цял свят от ангели, всеки със своето образно внушение и сюжетна линия. Гладка живопис и пластика, златен и сребърен варак правят картината хем узнаваема - това са познати авторови техники, хем стряскащо необичайна. Душата си е излял в нея големият творец.
Многобагрената тъкан на художествения живот се тъче от мнозина, казва кураторът Борис Данаилов, но струните, които крепят капризния плат, растат бавно, защото трябва да са стабилни и устойчиви и не всеки може да се посвети на това. А да се посветиш, означава да си постоянен.