Пари пред човещина
/ брой: 146
Прехвалената американска демокрация се провали с поредния тест за равенство и справедливост. Между човечността и парите тя предпочете второто. Такъв е епилогът от отказа на Конгреса да гласува мораториума върху изселването на наематели, станали неплатежоспособни заради тежките икономически последици от КОВИД-пандемията. Едногодишният мораториум изтече на 31 юли и някои законодатели демократи бяха предложили да бъде удължен поне до 18 октомври. До гласуване на инициативата им обаче изобщо не се стигна, защото тя не събра достатъчно подкрепа. Срещу нея бяха както републиканците, така и част от депутатите на Демократическата партия, която минавала уж за социалистическа. Конгресът излиза за два месеца във ваканция и сега нищо не може да спре принудителното изселване на неплатежоспособните наематели, които са 7 милиона. Сред тях преобладават семейства с деца, те ще бъдат изхвърлени на улицата и ще трябва да спят я в колите си, я по палатки в паркове или неизвестно къде.
Америка се раздели на два лагера. Единият е на онези, които защитават уязвимите, слабите. Това е лагерът на съпричастността и солидарността. На човещината.
Отсрещният лагер е обратното на всичко това. Противниците на мораториума извадиха аргумента, че удължаването му ще ощети наемодателите, които имало да плащат ипотеки, застраховки, данъци. При КОВИД-кризата това съсловие също е ощетено. Но цивилизоваността изисква да се даде рамо на по-ощетения. Едва ли по-малко ощетени са семействата, които ще бъдат изхвърлени на улицата. А другите, които все пак ще останат с покрив над главите си, няма да търсят обществена тоалетна за насъщните си бионужди и само разплащанията ще им създават главоболия. Още повече, че първите са станали неплатежоспособни не от мързел или некадърност, а вторите спадат към имотните и имат ресурси да посрещнат затрудненията.
Но това е капитализмът - мораториум на човещината, а не на капитала.