Нашенски крушения
/ брой: 87
На 11 май Русия трябва да огласи списъка на неприятелските й държави, но той стана известен още на 30 април в предаване на телевизията "Русия 24". И за горчиво съжаление в него е включена и страната ни, макар и накрая, в последния момент, както става ясно от предаването. В списъка очаквано фигурират САЩ, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Великобритания, Грузия, Украйна и Австралия.
Сега вече стана ясно, че въпреки всички различия между управляващите ни, в последните 30 години България "заслужено" е крачила към този списък. Най-вече при Иван Костов и особено при Бойко Борисов. Не се съмнявам, че погледите на американофили и атлантисти по тукашните земи блестят със злорадо задоволство. Само че в този списък страната ни прилича на ученик, лишен от умствения капацитет да усвои уроците по история. И поради тази причина България не осъзнава как вече я гази невидимата ръка не само на пазара, но и на историята.
Русия ни освобождава от турско иго (геополитическите интереси на този акт не омаловажават резултата му), но ето че през Първата световна война се озовахме в стана на враговете й. И невидимата ръка не ни го прости - първа национална катастрофа. Не си научихме урока и през Втората световна война и ни се стовари втора национална катастрофа. От нея взе да ни вади пак Москва. Западните й антихитлеристки съюзници се готвеха да разпарчетосат страната ни заради съюзничеството й с хитлеристка Германия - в полза на Гърция и Сърбия, които воюваха срещу Хитлер, и на Турция, която остана неутрална в световната касапница. Сега българските Родопи щяха да бъдат в Гърция, а районите на Странджа и Сакар - в Турция. С изпреварващи действия през 1944-1947 г. ги спира съветската страна, която пак действа и от геополитически интереси. И ако през 1877-1878 г. Русия за нас е освободителка, през 1944-та тя е и спасителка. А в последвалия период до 1989 г. със съветска помощ страната ни направи цивилизационен скок в развитието си, въпреки всички грешки и дори недъзи на тоталитаризма.
Въпреки това, в още една война, този път втората Студена война от това десетилетие, пак се озовахме след противниците на Русия. И отново възмездието ни прокле за малоумното ни безпаметство. За трети път сме в катастрофа, този път и демографска, при която българите чезнем и ще станем малцинство през втората половина на века. Катастрофа се оказа управлението на ГЕРБ. Задава се и катастрофа за втори Ньой със Северна Македония заради засилващия се натиск на Запада да се откажем от историческата истина за себе си. В геополитиката пак сме на път да се доведем до крушение. Но нищо чудно за нашенските атлантисти това пак да бъде повод за ликуване.