Играчка-плачка

"Едни момченца си играят на държава, така са се заиграли, че може и да счупят играчката... Бог да пази България! Защото ние очевидно не можем."

Ето това написа във фейсбук главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Прав е човекът, защото всички се бухнахме в един безкраен Ку-ку бенд. Преди време Слави Трифонов хихикал - какъв смях ще падне, ако се стигне дотам той да е премиер! Да, ама стана не смешка, а плачка. 

След 1989 г. кой ли у нас не си играеше на държава. Сега са момченцата на Слави Трифонов, но цяло десетилетие същото правеха Борисов и ГЕРБ. Мутро-мафиотите си спретнаха държава, за да усвояват каймака от хазната и евросредствата, да корумпират законите, да печелят тлъсти обществени поръчки, да манипулират гласоподавателя, да купуват демокрацията, да държат медиите на къса верижка. Въртяха държавата на малкия си пръст, а лицето Гешев ги пазеше.

Същата стока са Доган и ДПС, макар и да правят всичко по-прикрито. Уж не са във властта, а всъщност са в нея. Големите пари отиват я в сараите, я в партийната каса. Забавление. А кроткият им гласоподавател още ходи по галоши. 

Царистите също се веселиха с България, натрапваха либерализацията, свободния пазар и прочее беди за българина. После бившият цар си взе имотите от държавата. Преди тях здравата се налудуваха с България Иван Костов и СДС. От приватизации, от комисиони и шмекерства със социалната политика държавата не може да се отлепи от последните места в еврокласациите.

Всеки може да обогати този списък с още партии и политици, но има още едно съсловие (условно казано), което също здраво си играе на държава. За гласоподавателя става дума, може би мнозина няма да се съгласят с тази констатация. Най-вероятно, защото ще разпознаят себе си. Избирателната активност постоянно пада, а сега през юли стигна до дъното. Твърди се, че при нови избори ще има и ново дъно на апатията.

Спор няма, че политическите сили имат вина, но кой пречи на избирателя да се вгледа в програмите на партиите, да следи какво правят и говорят те, да ходи на предизборни срещи, накрая да сложи на кантара на ценностите си всичко това и да избере за кого да гласува? Да гледа кой какво предлага, а не да избира на сляпо като влюбен юноша. Полезният за обществото вот може да бъде и изборът на по-малкото или на най-малкото зло. Но избирателят у нас мисли само на едро, в крайности: забава да е. Междинните състояния са му непознати, а при коалиционни форми на управление, каквито са у нас, това смъква избирателна активност, съответно поставя под въпрос представителността на победителя в изборите.

Всъщност, мнозинството негласуващи галят своето електоралното его - политическите сили не са дорасли за вниманието им. Това мнозинство прилича на мома, която се оплаква, че си няма любим, ама не го и търси, само чака да й го сервират на тепсия. С тази електорална неразвитост си играем хем на държава и демокрация, хем и със себе си. И наистина може да счупим играчката.

И се оказва какво? Че тези, които държат на истинската, на нормалната държава, са в малцинство. При това положение дали и Бог ще спаси България?!