Вероучение, или българолюбие и човеколюбие

Ганка и Георги ЗЛАТИНОВИ

Това е новото предизвикателство и новият проблем пред правителството на ГЕРБ, свързан с възпитанието на младежта. Дискусията по него се разраства, става все по-гореща и пристрастна, дори започва да загрубява.
Църквата много натрапчиво предлага отново да се въведе вероучението като задължителен предмет.
Ние, като педагози и психолози, се съмняваме дали България и българското училище точно сега се нуждаят от такъв религиозен предмет. Още повече че конституцията не е "отворила вратичка" за него. А и без наука учебният предмет е измама, заблуда или пък идеята е мъртва. Защото науката е не само знание, но и съзнание, светилник на ума, който отваря очите и осветява пътя. Затова питаме - коя е науката, върху която ще се изгради вероучението като учебен предмет, може би християнството? Но то не е предмет, то е религия.
Ще бъде обаче голям грях и исторически пропуск, ако не се признае, че християнството и християнската религия са били солидна опора при създаването, възраждането и развитието на българската държавност. Църквата и църковната книжнина са изиграли изключителна роля за формирането не само на религиозен морал и поведение, но са съдействали за повишаването на самочувствието на българина и са съхранявали българския дух.
Нашето поколение, а и самите ние в недалечното минало изучавахме вероучение, уроците се водеха от местните свещеници. Те ни запознаваха с историята на християнската религия и дейността на християнските институции. Но премълчаваха или загърбваха онези ценности и добродетели, които държавните и обществени институции и някои други религии и вероизповедания формираха. Свещениците ни въоръжаваха с религиозни знания и формираха у нас убеждение, че всичко е дадено от Бога и всичко зависи от вярата в него. За нас не е случайно че и при управлението на Бойко Борисов, когато ГЕРБ губи близо 10% от своите избиратели, доверието към църквата се увеличава с повече от 8%. Ние предлагаме да се помисли и обсъди дали вместо вероучение, в училищата не трябва да се въведе като задължителен или доброволен учебен предмет българолюбие и човеколюбие. И не на политическа или религиозна основа, а върху научните постижения и заключения на философията и социологията; педагогиката и социалната психология; етиката и естетиката. В учебния план могат да бъдат включени не само жизнени, светски и нравствени теми, но и религиозни, предложени от българската църква. По този начин ще се формира родолюбие и човеколюбие, като отрицание и преграда срещу отчуждението между хората и поколенията, срещу овълчаването и озверяването на взаимоотношенията. Защото главната задача на човека във всички области неговата дейност и морал, на всички стъпала по стълбицата на човешката йерархия е той да бъде и да се чувства човек с главна буква. Човек, който, работейки за себе си, работи за всички.
Колкото по-високо стои човек в интелектуално и нравствено отношение, толкова е по-полезен за обществото. Животът е работилница и велик педагог. А днес любовта към родината изстива, гордостта "се изпарява", а чувството за национална чест, достойнство и дълг се превръщат в стока.
А на нас ни се иска българолюбието и човеколюбието да завладеят всяко човешко сърце и да влязат във всеки български дом.