Няма анонимни нищожества

Каквото и да говорим и да пишем днес, е безсмислено. Както винаги се случва.
В такива ситуации сме жалки и безсмислени с нашите анализи, обобщения, коментари постфактум, кудкудякащи въпроси, безразборно плещене и оригиналничене.
Преживяхме го след Цар Калоян, след Бисер. Разбрахме ли го?
Никога нищо не разбираме.
В един сайт написаха "доброкачествени нищожества". Като че ли на всички ни поставиха тази унищожителна диагноза. Не на хленчещия кмет с разширените зеници, дето бил сред хората, затънал в кал, а държавата я нямало. Не на карикатурния "нов политик", който, скрит някъде на топло и сухо, словоблудства, че Господ изоставил правителството. Не на министри и премиер, които пак се връзваха на тъпотиите на превъзбудени репортерки, докато на място обясняваха на хората какво се прави и какво и как ще се прави. Не на любимата ни сънародничка еврокомисарката, която нахилена ни уведоми чрез туитър, че е съпричастна с болката и следи с тревога.
И все пак не е вярно. Не всички са виновни. И не всички са нищожества. Хората в Дряново, Кранево, Каварна, Калугерово, Добрич, Велико Търново доказаха, че не са "доброкачествени нищожества". Бяха заедно, бореха се заедно, спасяваха се заедно. И не се зъбеха един на друг кой бил от държавата, кой от местната власт, кой от партия.
Диагнозата винаги е конкретна. Нищожествата имат имена. Вредите, които нанасят, никога не са доброкачествени.
И въпреки безсмислието на всичко, което говорим и пишем днес, само от нас зависи дали и този път овчедушно, не великодушно, ще забравим и ще им простим.