Някой друг
/ брой: 233
В "Младост" протестират срещу настаняването в двора на болница "Света Анна" на центъра за наркомании. Прекалено близко бил до блоковете им, в съседство някак. Неприятни мисли им навявали зависимите, докато вървят към центъра, за да получат метадона си. Нищо, че всъщност това са хора, които искат да се излекуват. Имало опасност от престъпления, кражби имало. С прости думи - махайте ги оттук, да не ги виждаме!
В "Захарна фабрика" протестират срещу факта, че отвори отново врати Кризисният център за бездомници в един от блоковете на квартала. Искат хората да не гледат и да не се разминават по улиците с мръсни несретни клошари. И тука имало опасност от престъпления, кражби имало. С думи прости - да ги няма, да не ги виждаме!
Кметът на района подкрепя, видите ли, недоволството на хората и вика, че трябвало "по-общо решение".
Какво да е по-общото решение, г-н кмете? Да натоварим всички бездомници, които в минусовите температури чукат на вратата на единия от общо двата кризисни центъра в столицата, за да пренощуват, на рейсове и да ги качим на Мусала?! Че гледката им да не дразни мнозинството от чисти, спретнати, стоплени, напапани жители?
Какво да правим с наркозависимите в София? Къде "някъде другаде" да ги лекуваме? Колко по-далеч от нас, здравите, да ги изолираме? Ако искате, направо всички на стадиона и веднъж завинаги, а?
Лесно е да си състрадателен и благотворителен, когато злото не е в дома ти, в семейството ти. Лесно е да цъкнеш някой друг есемес, докато си на топло пред телевизора, от който през декември все те призовават да помогнеш на нуждаещ се "в тихата свята нощ". Колкото да изпереш гузната си съвест.
Обаче ония другите - клошарите, бездомните, мърлявите, наркоманите, зависимите, далеч от дома ми. Далеч от уюта ми. Далеч от погледа ми. Далеч от съвестта ми. Тя е изпрана. Някой друг да се оправя с тях - по-общо.
Кой някой?