Монументът на мястото си, а Вежди - на прокурора

Както стана ясно от последното заседание на Комисията по културата и медиите на Народното събрание, културният министър Петър Стоянович е уверил, че до края на април т.г. паметникът на Никола Вапцаров, "арестуван" от Вежди Рашидов в така наречения Музей на социалистическото изкуство, ще бъде върнат на неговото първоначално място при Националната художествена галерия. Дано министърът на културата да удържи на дадената дума. Длъжен е да направи това не само заради самото решение, а и поради необходимостта най-после да се сложи точка на разпалваната с години политическа омраза и истерия срещу тъй наречените "тоталитарни символи", да се обуздае разрушителният нагон на всички вандали и класово надъхани преоценители на "комунистическото" минало, лишени от елементарно чувство на историчност.
Но дори и да се върне паметникът на Никола Вапцаров на мястото си, остава другият въпрос - за съдбата на останалите скулптури и произведения на изкуството от големи български майстори и... маргинални работи на случайни автори, подведени под един и същ знаменател и напъхани от Вежди Рашидов в т.нар. Музей на социалистическото изкуство. Защо и по чие политическо внушение е сътворен този "склад на изкуството"? И още -  колко струва на държавата ни неговото изграждане, поддържане и... издръжка? Чии фирми и по какъв принцип са били наети за въпросното изграждане? Рашидов следва да отговори още колко и какви държавни средства са налети в реставрацията и строежа на печално известния хамам на Сюлейман I в Аква Калиде? Колко средства на Столичната община са били загробени за стърчащия и до ден-днешен на бул. "Цариградско шосе" като паметник на немарливостта и безвкусицата, сътворен от него "Ключ на София"? Във всеки от тези "заплетени въпроси" от дейността на екскултурния министър има доста "работа" за Сметната палата. Пък и не само за нея...