Празници на сцената на Музикалния театър

За да не изневерявам на принципа да споделям с читателите на вестника ни само истинските свои вълнения или впечатленията, които много са ме ядосали или зарадвали, ще започна с това, че горното заглавие се отнася главно за втория от двата концерта, с които Музикалният театър посрещна Новата година.
Тук ще отворя една скоба, за да изкажа съжалението си, че макар в предишни (отдавнашни, а и по-близки) години да съм бил информиран (като член на колектива, като автор или като зрител) за състоянието на театъра, днес изграждам мнението си единствено от тези два концерта. И веднага трябва да обявя, че съм приятно изненадан от видяното. Особено от певческите възможности на участващите солисти. И не само от тях...
Първото представление (състояло се на 20 декември), наречено концерт-спектакъл "Коледна магия", имаше не съвсем радостната съдба да бъде последвано от второто, наречено галаконцерт "Новогодишен бал в оперетата" (състояло се на 28 декември). Защо пиша "нерадостна съдба"? Защото за себе си то имаше много положителни страни - и гласовете на солистите не бяха по-слаби, и хорът, и оркестърът, и балетът свършиха професионално своята работа, но го нямаше онзи празничен блясък и всеотдайност на колектива, чиито членове многократно бяха награждавани с аплодисменти от публиката, често готова да прекъсне действието, за да изрази възторга си.
Щастлив за мен, който "раздавам правосъдие", е фактът, че и двата концерта са изяви на един и същ театър, че повечето участници в първия концерт бяха в основата и на втория. В помощ на критикаря на първата изява може да дойде и не най-добрият опит да се превърне концертът в нещо като сюжетно представление - чрез неуспешния прикачен му конферанс.
Доброжелател би могъл и да се пошегува, че "Коледната магия" нарочно бледнее пред "Новогодишния бал в оперетата", за да има градация и да блесне с цялата си яркост вторият, истински новогодишен концерт. Интересен е фактът, че публиката прекъсваше и щедро награждаваше с аплодисменти някои от изпълненията в два случая: или когато много добре бяха изпети и разиграни популярна ария или ансамбъл, или когато малко познат на широката публика музикален номер беше изпълнен по блестящ начин и с певчески възможности, на които биха завидели и най-големите световни вокални имена. Често по време на действието и в края на представлението любителите на оперетната музика дълго и от все сърце не преставаха да ръкопляскат. Също трябва да отбележа, че градусът на зрителския възторг и аплодисменти доста точно степенуваше артистичните изпълнения. Това от своя страна е комплимент за публиката.
Много приятно беше участието на звездите на румънската опера и оперета, а Даниела Владеску направо завладя зрителите със своята "Ария Фаворита" от Роберт Щолц. Споменах името на този неизвестен за мен композитор и съобразих, че не съм казал кои са композиторите - автори на многото чудесни изпълнения и от оркестъра, и от солистите, и от хора, и от балета. Както не е трудно да се досетите, това са оперетните класици Йохан Щраус, Имре Калман, Франц Лехар, Рудолф Фримл, Жак Офенбах... Написах името на последния и ми се прищя да споделя с какъв възторг се приеха от публиката няколкото кан-кана, включени в програмата. Някой беше казал: на война като на война. Аз си позволявам да го перифразирам: на оперета като на оперета!
И още нещо важно. На отделно, редово представление сякаш не можем си даде сметка за певческите възможности на солистите. При участието в концерт, където са подбрани само силни арии и дуети, изведнъж става ясно с какви големи гласове разполагаме. Сега разбирам защо недооценяваните у нас певци правят фурор при гостуванията на театъра в чужбина. Ще си позволя просто да ги препиша от програмата на "Новогодишен бал в оперетата", без да се мъча да ги класирам. Те са: Марио Николов и Александър Мутафчийски, Зорница Дамянова и Юлия Маринова, Стефан Петков, Валентина Корчакова, Христо Сарафов, Еделина Кънева, Марчо Апостолов, Катерина Тупарова, Светлана Иванова, Калина Ангелова, Добрина Иванова, Олга Динова, Пеньо Пирозов... И нека се има предвид, че те са част от силния певчески състав.
Не ми се ще да пропусна работата на моите приятели - художничката Евгения Раева и майсторите на балета Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиенва, заедно със Светлана Янева. А пропуснатите начело с постановчика Марио Николов моля да ме извинят....