Позорно историческо невежество

С какво ще запомним този 3 март? С това, че беше изложено за поклонение Самарското знаме? Безспорно. С това, че едновременно с тържествата на Шипка и на площада пред "Св. Александър Невски", там и на "Орлов мост", и по улиците и площадите на много градове продължиха шествията и демонстрациите против скъпотията и мизерията? С това, че на официалната церемония пред паметника на Незнайния воин блестеше с отсъствието си премиерът на България? И по-добре, защото неминуемите освирквания и дюдюкания, които вече съпровождат появата му, щяха да помрачат тържеството.
Лично аз обаче ще запомня този 3 март с блицанкетата, излъчена по БНТ, с граждани от различни поколения, помолени да отговорят на елементарни въпроси като "Преди колко години е освободена България от турско робство?", "Кой е ген. Гурко?", "Какво знаете за Шейново? За Сан Стефано?" и подобни, на пръв поглед абсолютно, наистина смешно елементарни. Някои от респондентите, по принцип от по-старото поколение, дадоха точните отговори, други гневно отказаха да отговарят, а трети, о, Боже, съжалявам, че не си записвах бисерите. Като например, че България е освободена в ...681 година. Или, приблизително - преди 400-500 години... (Той и един герберски депутат преди време отпрати Освобождението преди половин век). Не съм сигурен дали за Левски или за Сан Стефано отговорът беше "името на футболен отбор"! Трудно е да се прецени кое е по-позорно - гаврата на тримата млади цигани с портретите на Левски и цар Симеон Първи през октомври м.г., или историческото невежество на част от интервюираните на 3 март, които имаха вид и, вероятно претенции, на солидни и интелигентни личности.
И това, забележете, става навръх 3 март. Когато от първите страници на вестниците е отправено поздравление за празника, десетки статии са посветени на събитията от този исторически ден отпреди 135 години, телевизиите му посвещават (както и в предходните дни) разговори и интервюта с историци и публицисти, а и информационните блокове в този ден са почти изцяло посветени на честването на националния празник.
Каквото и да се каже и напише по повод такова скандално невежество, липса на историческа памет, безродие и истинско оскотяване ще е не просто слабо, а излишно и безсмислено. Където и да се търсят причините - в проваленото образование, в родителската немара, в загубата на всякаква ценностна система - ще е безполезно. Загубена ли е духовността на българина, загубено е всичко. Дано не е безвъзвратно.