По театъра им ще ги познаете

Не ми се иска да вярвам, че предстои краят на 8 български културни института, всеки със своята славна история в предишни времена, но и днес. Родопският театър тръгна от нулата преди две години и успя да покаже хъс, култура, изобретателност, конкурентоспособност. Старозагорската опера ни радва с високи образци, Драматично-кукленият театър във Враца е седалище и организатор на престижен национален фестивал със силно международно участие, спектакли на театъра и участници в тях са между номинираните и наградените на театрални фестивали у нас и в чужбина.
Ако продължа в този ред на привеждане на доказателства, имам ги и за 8-те нарочени за слаби финансови резултати сценични формации. Другите, застрашени от обезличаване, защото това следва след трансформацията им в "приемна/открита сцена", за която говорят министър Рашидов ("Да оптимизираме театрите") и председателят на Съюза на артистите ("Театрите, които не могат да тръгнат 3 месеца след изчистването на дълговете им, ще станат "открити сцени"), са в Благоевград и Кърджали, музикално-драматичният във Велико Търново. В списъка на "слабаците" по финансови резултати са и два национални културни института - Държавният музикален и балетен център в София и Държавният фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".
Значи тук не е въпросът да се привеждат художествени аргументи - като че ли някой се интересува от тях. Тук акцентът е върху финансовите резултати. А задаваме ли си основните въпроси защо обезлюдяха градове като Смолян, защо се срина икономиката на Враца, анализирали ли сме състоянието на мястото, където са базирани шест от тези институти. Явно малко градове в България имат възможност, подобно на Пловдив, да дофинансират трите държавни културни института - операта, драматичния и кукления театър, със 180 000 лева за 2016 г. Все ми се струва, че няма да посегнат на националните културни институти, ще се опитат да обезличат малките и безпомощните.
Тази агония с половинчатите реформи в сценичните изкуства води началото си отпреди 6 години. Тогава с лека ръка беше заличен Родопският театър, макар че точно в Родопите има нужда от българско слово, от родно изкуство. Та нали наличието на поминък и на културни институти е задържащ процеса на обезлюдяването и на обезбългаряването фактор. Справедливи са питанията на известни театрални творци - "А защо не се реформира/оптимизира Министерството на културата, то отдавна е единствено център-преразпределител на бюджетни средства, които не достигат? Къде е културната стратегия, къде са лостовете за усвояване на европейски и други средства?" Не, не съм крайна, свършете си работата, госпожи и господа!
И още нещо – големите приходи не са признак за художественост, трудно ми е да избирам между пиеси-еднодневки, които се крепят на майсторството на изпълнителите. Най-често и на така наречените "мечки", един от тях е рекордьор с участието си в n-брой театри. Христо Мутафчиев го казва в прав текст, цитиран от смолянски информационен източник: "И тогава идват мечките и показват друга култура на града." С кого се конкурира този тип театър? С риалититата на телевизионния екран? Слаба утеха. Предназначението на театъра е съвсем друго. И какъв вкус култивираме в нашите деца и внуци с този тип развлекателен театър, с театъра на високите финансови резултати?
По театъра им ще ги познаете.