Защото сме хора

Форсмажорните обстоятелства често са лакмусът, който изважда наяве истинската ни същност. И ако във всекидневните ни ангажименти - професионалните или чисто човешките, дори битовите, така или иначе имаме едно наум на кого наистина може да разчитаме, то в непредвидени ситуации проличава кристално ясно кой какъв е.

Извънредното положение вероятно ще разруши доста "приятелства" и ще помете като лавина псевдоколегиални отношения. Защото въпреки прокламирания на висок глас морал и фалшивата готовност да се помага, някои си слагат маска и ръкавици с единствената цел да опазят дребните си душици. Окуражаващо е обаче, че има и други, които успяват да погледнат отвъд личната карантина. И да видят, че почти незабележимият дискомфорт от социалната изолация за едни се обръща в тест за реалното, физическото оцеляване на други.

Коронавирусът ни прибра за по-дълго по къщите. Колцина са се замисляли обаче какво се случва с онези, които не само нямат дом, но и са лишени от насъщния? Човеците обаче не са изчезващ вид. И сред българите се намират доказателства за това. Отскоро пред входовете на някои столични метростанции може да се забележат малки пакети с хранителни продукти. Хляб, консерви, варива - най-необходимото, с което не можеш кой знае за колко дълго да се заситиш, но поне няма да умреш от глад. И бележка: "Не си сам!"

Анонимното добро, зародило се от нечия неподправена човещина, в определени случаи остава незабелязано. Но в други пък задейства принципа "Предай нататък". И кара впечатлените от жеста към забравените от всички нуждаещи се да поемат щафетата. И не само да продължат благородното начинание. Но и да направят група във фейсбук, за да вдъхновят евентуално с делата си още някого. Инициативата за броени дни събуди у над 200 души желанието да направят нещо, което не коства много, но всъщност е всичко за напълно непознати. И ненапразно се нарича "Защото сме хора"...