Всеки човек заслужава това, което дава

Винаги съм имала някаква философия за нещата, които се случват. Понеже съм наивна и вярвам, че трябва да се постъпва с доброта към всичко, което ни поднесе живота. Вярвах, че сме за кратко на този свят и няма смисъл да си отиваме оттук със злоба, лоши думи, омраза и т.н. Смятах, че трябва да сме над нещата и по-добре да си простиш или да помолиш за прошка. Смятах, че няма смисъл от лошотията и че е по-добре да запомниш някого с добро. Всичко това мислех доскоро, да не кажем до днес.
Когато разочарованията станат повече, тогава започваш да виждаш нещата по друг начин. Хора, които са били близки за теб, те предават в един момент или те разочароват по някакъв начин и колкото и да се опитваш да оправиш нещата, те просто не се оправят. Стъклото не може да бъде залепено. Тъжно е как хората се променят с времето, как придобиват навици, които са нямали. Та с другата страна нещата са така, не както пише в Библията - ако те ударят по една буза, дай другата. Напротив, всеки човек заслужава това, което дава. Колкото и да се опиташ да избягаш от тая мръсотия, накрая всичко те застига и потъваш в нея. Не можеш да се бориш срещу всички и всичко. Няма как да останеш наивен и добър след всичко. Хората се променят точно когато биват много разочаровани и тогава в един даден момент всичко става различно. Трябва да си силен и да приемеш нещата каквито и да са. Дано вие сте ги приели! Аз се опитвам.

Зорница ДИМИТРОВА, Велико Търново