Поп Пунчо е велик син на България
/ брой: 297
Някои сигурно ще ме попитат, защо сядаш да пишеш, след като всичко, ама всичко е писано и описано за поп Пунчо Куздин от ломското село Мокреш? Отговорът ми е съвсем кратък и конкретен. Един ред да се напише за този българин е нещо велико. Само споменаването на името му буди възхищение и преклонение.
Днес преса, радио, телевизия, интернет непрекъснато ни заливат с всевъзможна информация. Почти няма медия, която да не привлича своите читатели с интересни, ама суперпиперливи и пикантни истории. Колкото едно убийство е по-загадъчно и тайно, толкова става по-интересно. Няма медия, която да не показва по-няколко голи или полуголи снимки на "мацки". В Горни Лом хора загинаха, близките им се тръшкат и реват, не знаят на кой свят са, а една репортерка тръгнала с микрофон и камера интервюта да взема. Майка на загинал син казваше в разговор между съседки: "Така бях упоена с лекарства, че не помня какво съм казала. Не можах дори да се разплача!"
Хората се нагледаха на насилие, секс и какво ли не още по телевизиите. Отвориш телевизора - пътна катастрофа, изнасилване, кражби. Минаваш на друга телевизия - хайде пак нещо подобно. Да не говорим за политиците - вече им запомнихме прическите, маниерите, приказките. Е, да не си кривя душата, има няколко телевизии, които си харесвам - музикалните! Пусна си канала, слушам музика и забравям, че токът ще поскъпва, парното, водата.
Много, ама много си "харесвам" това 26-годишното демократично общество. Ние, пенсионерите, научихме много "демократични", побългарени думи. Сега съм си наумил да събирам непознати за мене и поколението ни думи. Та уважаеми читатели, драги набори, великият поп Пунчо не е писал за пари, за слава. На газениче дума по дума е преписвал историята на Паисий Хилендарски, рисувал и мечтал за друга България. Трудно е дори да си представим времето, в което е живял Пунчо. Време на тежко турско робство. На безвластие и насилие. Още в началото казах и повтарям - поп Пунчо е истински достоен син на майка България. Нека си спомним за него и сведем глава.
Стефчо КИРИН