Променя се растителният свят

В много държави вече са създадени специални групи от учени климатолози и аграрни специалисти, които имат задачата да прогнозират какви промени ще настъпят във флората и особено в културите на съответните региони на планетата. Засушаването тази година се чувства особено от земеделските производители, добивите намаляват и цените на много храни вече растат твърде заплашително. Поради глобалното затопляне се очаква обаче дърводобивът да нарасне, особено в комерсиалните гори на Северна Европа, въпреки че горските вредители и болести ще се увеличават. В Средиземноморието обаче горите ще са застрашени заради засухата, у нас близо 61% от горите са в зоната с надморска височина над 800 м. Според учените те ще бъдат уязвими при евентуалните сериозни климатични промени.
В България, където традиционни култури са пшеницата и царевицата, положението може да стане наистина опасно, защото засяга хляба на българина. А като знаем, че напоителните системи на страната бяха разрушени почти до основи, картината може да изглежда и апокалиптична. За съжаление пред българското общество този въпрос почти не се поставя. А според НИМХ при БАН и в България речният отток ще намалява все повече, валежите също ще намаляват, температурите, особено летните, ще растат.
Според доклад върху данни на Междуправителствената експертна група за сценарии за изменението на климата през ХХI век се предполага, че покачващите се цени могат да принудят хората да намалят консумацията на месо и млечни продукти с до 80% до 2050 г. Потреблението на зърнени продукти може да намалее с 20 на сто. Особен проблем става и намаляването на водните ресурси. Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в Копенхаген пусна в интернет т.нар. Европейска платформа за адаптация към климата (European Climate Adaptation Platform - CLIMATE-ADAPT). Тази платформа е публично достъпна в интернет (www.climate-adapt.eea.europa.eu). Тя е предназначена да подпомага създателите на политики на съюзно, национално, регионално и местно равнище при разработването на мерки и политики за адаптация към изменението на климата.
CLIMATE-ADAPT е разработена с подкрепата на европейската научна и политическа общност и дава на потребителите информация за очакваното изменение в климата, уязвимостта на отделните региони и страни, стратегии за адаптиране и пр.

У нас в риск е пшеницата, но ще гледаме киви и маслини

Според международните данни от научни изследвания Испания, Португалия, Италия, Гърция и България ще са от най-засегнатите от глобалното затопляне страни. Има риск земеделската продукция да намалее с до 25%. Засегнати ще бъдат пролетните култури, пшеницата, царевицата, производството на зърнени храни вероятно ще намалява - при това съществено. А есенниците вече зреят по-рано, твърдят нашите земеделски стопани.
Ако тенденциите в климата продължат по същия начин както досега, у нас ще е трудно да се отглеждат зеле, дини, тикви, изобщо плодове и зеленчуци, които изискват много поливане, се казва в някои изследвания. Затова пък можем да се насочим към култури, виреещи в по-сухи почви - киви, лимони, бадеми, маслини, смокини. Такива видове вече се отглеждат много успешно в района на Сандански и Петрич. Възможно е за нашата територия да бъдат подходящи и някои сортове портокали.