Наука на инат и въпреки властта

- БАН отчете дейността си за 2011 г. 
- Учените в академията получават от хазната 559 лв. заплата, а спечелили сами 40 млн. лв., за да могат да работят
- Мизерната субсидия, орязана умишлено от Дянков, удря по научните резултати на България   

Завърши мандата си 5-ото Общо събрание (ОС) на БАН. На последното си заседание в петък членовете на събранието приеха отчетния доклад на академията за 2011 г. Преди това през миналата седмица той е бил представен в Настоятелството на БАН, което предизвика недоволство сред учените, тъй като това на практика ги лишава от възможността да внасят поправки в обобщения текст, подготвен от главния научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров. Отчетът на БАН ще бъде представен и в парламента, както изисква законът.
В доклада си за изминалия 4-годишен мандат председателят на ОС чл.-кор. Стефан Воденичаров каза: "В последните години ние живеем в безпрецедентен недоимък. Нито една друга институция в сектора на науката и висшето образование не е подложена на такъв целенасочен финансов натиск. Мнозина чуждестранни наблюдатели оценяват като геройство дейността на нашите учени в сегашните условия. При това бяхме подложени и на морален натиск с незаслужени, едва ли не всекидневни и, меко казано, неласкави слова от страна на някои министри и политици. Не съм убеден, че у нас има много организации, които при такива условия биха продължили да работят ефективно."
В последния месец в звената на академията бяха избрани 94 от 104-ма хабилитирани учени от състава на новото 6-о Общо събрание, което ще наброява общо 109 души заедно с членовете на ръководството, които влизат по право. Първото заседание на новия състав на управленския орган на академията се състоя вчера. След бурно заседание за нов председател на ОС за следващите 4 години бе избран проф. Никола Малиновски в балотаж с чл.-кор. Стефан Воденичаров.
* * *

Ако човек прелисти годишния отчет на БАН за 2011 г., се вижда като на длан цялата трагедия на българската наука, наложена от истинска антиполитика по отношение на научните изследвания от страна на държавата. Учените се опитват да работят наука, да печелят проекти в програмите на ЕС (понеже у нас финансирането на проекти от МОМН е символично), да публикуват, да правят готови за реализация приложни разработки, да ги внедряват, да защитават патенти, да поддържат международните си контакти и участието в научни форуми, да издават списания, да обучават докторанти и абсолвенти. Опитват се, защото бюджетът от държавата не покрива дори ниските им заплати и те всеки месец ползват принудителни дни "неплатен отпуск", което намалява заплатата за годината. Тя сега е сведена до средна месечна заплата 559 лв. БАН е единствената публична институция в страната, на която държавата сви субсидията с близо 40% и сега тя не покрива дори заплатите. БАН е единствената, която не получава субсидия за парно, ток, комуникации, за издателска дейност, за ремонти, апаратура и пр. В последните две години академията си е докарала сама близо 13 млн. лв. за капиталови разходи, а от хазната е получила за това нула лева! Няма никакво смислено обяснение защо е целият този абсурд. А като гледам, никой и не пита... 
В същото време при това правителство три пъти бяха намалени и парите на фонда в МОМН за финансиране на научни проекти. И докато през 2009 г. учените от академията са спечелили проекти в МОМН за 25,6 млн. лв., през 2011 г. са получили от там само 6,9 млн. лв. БАН работи практически с пари от европейските проекти - при цялото си мизерно битие през 2011 г. тя си е докарала 39,9 млн. лв. собствени приходи от проекти (от тях само 4 млн. лв. са от наеми). И това е 40% спрямо общия й бюджет - сродните академии и научни центрове в ЕС си докарват до 20%! 
Няма нужда дори от анализи - с просто око се вижда, че в периода на най-високото държавно финансиране на БАН (2007-2009 г.) всички видове научни резултати са най-високи. И обратно - след целенасочените "секири" на Дянков (2010-2011 г.) резултатите отиват надолу. Това се отнася и за собствените приходи на БАН от научни проекти, те също намаляват пропорционално на свитата субсидия. По простата причина, че институтите няма как да си осигурят оборотни средства за изискваното от ЕС предварително съфинансиране за одобрените по програмите проекти. Въпреки това в действащата в момента Седма рамкова програма на ЕС учените от БАН имат 172 успешни проекта, за работата по които са си докарали 15,9 млн. евро. В днешно време да се прави наука без пари, е издевателство. А да не се прави наука, е гибелно за страната, защото без наука каквито и да било иновации и конкурентоспособност на икономиката са невъзможни, а общество на знанието е немислимо. Добре известно е, че всеки лев, вложен в наука, връща 6-7 лв. в държавата. Само в България властта просто не иска да ги има тези умножени пари.
Отчетът, който депутатите ще чуят в НС, би трябвало да ги накара да преосмислят изцяло политиката си. Но той ще стане достояние все пак на малко хора, затова да посочим поне основните му параметри, та българинът да е осведомен какво постига науката със смешните 60 млн. лв., които дава властта на най-голямата, най-старата и най-мощната научна институция у нас, "произвеждаща" 60 на сто от международно признатата научна продукция на България - смешни са парите й на фона на 3-те милиарда лева бюджет за силовите ведомства например.
Академията работи в 8 основни научни области: ИКТ, енергийни ресурси и ефективност, нанонауки и нови материали и технологии, биомедицина и качество на живот, биоресурси и екология, климатични промени и природни ресурси, астрономия и космически технологии, културно-историческо наследство и национална идентичност. Плюс 41 общонационални дейности, които обслужват държавата като цяло. В БАН в момента работят 6416 души, от които учените са 3053, от тях професори и доценти са 1482-ма, 304 имат висшата научна степен доктор на науките ("голям доктор"). В последните години персоналът на академията е намалял с близо 2000 души, учените - с около 500 човека. Най-голям процент от академичните учени са на възраст от 51 до 60 г. Около 16% са до 35 г., а над 65 г. са 3 на сто. Работещите в БАН академици са 10, член-кореспондентите - 18.
Миналата година в академията са работени 2938 научни проекта. По тях публикациите са 10 051, от които около 40 на сто са в реномирани международни списания. Цитиранията по тях са 23 812. През 2008 г. тези публикации са били 11 659.  Общо през 2011 г. по всички тематики учените на БАН са работили по 1054 иновационни разработки. При "големите" пари през 2008 г. тези разработки са били 1862. Общо 179 са готовите за стопанска реализация приложни научни продукти за 2011 г. А други 104 са били реализирани в практиката. Годишно академията поддържа около 100-120 патента, като новоподадените през 2011 г. са 30. Освен това през 2011 г. 1184 учени от БАН са дали 4878 писмени експертизи за нуждите на министерства, ведомства и фирми.
Учените се опитват да поддържат и двустранните си международни дейности, въпреки липсващите пари за командировки на форуми в чужбина. При мизерния си бюджет БАН плаща членския внос за България в 9 международни научни организации и членува като представител на държавата в 23. Академията работи по спогодби и двустранни проекти със страните от ЕС, с Китай, Индия, Русия, Тайван, Япония, Турция, Монголия, Азербайджан, Никарагуа и др.
През 2011 г. в БАН са се обучавали 572-ма докторанти, новоприетите са 151, защитилите 94. От защитилите 60% са останали на работа в академията, 14% са заминали в чужбина, 9% са постъпили във вузове, а 5% - в индустрията, за 6% няма данни. Прави впечатление обаче, че има спад в броя на лекциите, които четат учени от БАН във вузовете - спрямо 2001 г. лекторите от академията са намалели от 627 на 457 души и часовете на техните лекции са спаднали също почти двойно. Увеличил се е обаче броят на докторантите от вузове, чиито ръководители са от БАН - през 2001 г. те са били 74, миналата година са 120. Въпреки липсата на средства академията е издала 79 монографии, сборници и речници и 84 книжки на своите научни списания. Интересно е, че списанието "Доклади на БАН", което се реферира от световния институт за научна информация "Томсън" в САЩ, е увеличило импакт фактора си - т.е. тежестта си в международната наука.
Колко дълго още науката може да работи на инат и въпреки властта?