Математик оглави БАН

Стефан Додунеков е роден на 5 септември 1945 г. в гр. Килифарево. Завършва математика в Софийския университет. Доктор на математическите науки. Работи в БАН от 1981 г. Ст.н.с. I ст. от 1990 г., академик от 2008 г. Директор е на Института по математика и информатика - БАН.  
Научните му интереси са в областите: алгебра, теория на числата, комбинаторни конфигурации, алгебрична и комбинаторна теория на кодирането, защита на данни, комуникации. Участник и ръководител на 11 научни проекта, както и на проекти по договори на ИМИ-БАН с институти и вузове в Русия, в Линчьопинг (Швеция), в Германия, в Унгария, в Белгия.
Акад. Додунеков има над 35 години активна преподавателска дейност в СУ, ВТУ, Бургаския свободен университет, ЮЗУ, НПМГ, Стопанската академия в Свищов. Чел е лекции в Швеция. Има петима дипломанти, 7 защитили докторанти у нас и 8 в чужбина, още един се обучава в момента. Има 15 авторски свидетелства за изобретения. 
Стефан Додунеков е автор на 124 статии, 3 книги, 12 учебника и учебни пособия за средните училища. Трудовете му са цитирани над 600 пъти. Участвал е в подготовката на международните ученически олимпиади по математика. Участник е в множество научни съвети, включително във ВАК. Бил е председател на комисията в МОН за изработване на ДОИ и на програмите по математика за средните училища. Член е на Съюза на математиците в България и на няколко професионални организации в чужбина. Участвал е с доклади в множество научни конференции у нас и в чужбина. Член е на редколегиите на български и международни научни списания, рецензент в няколко математически списания в чужбина. Основател и главен редактор на Serdica Journal of Computing. Писал е над 50 рецензии за защити на дисертации и хабилитации у нас, три рецензии за професури в чужбина. Канен е като учен в Русия, Унгария, Армения, Грузия, Холандия, Белгия, Швеция, Финландия, Германия, Норвегия, САЩ, Израел. Сърбия, Южна Корея. Бил е гост-изследовател и гост-професор в Русия, Швеция, Норвегия, Унгария, Южна Корея. 

"Моето убеждение е, че бъдещето на академията трябва да бъде свързано с работа върху националните приоритети на България и стратегическите програми. Ако българското правителство има нужда от съвет, свързан с разработването на свои програми, стратегии, експертизи, мисля, че председателят на БАН и ръководството на академията трябва да бъдат на разположение.
Средната заплата в БАН е 550 лв. Но от мен  не трябва да се очакват популистки обещания за увеличаване на заплатите. Аз няма да тръгна с шапката и да прося пари".
 

Акад. Стефан Додунеков е новият председател на БАН. Той бе избран вчера с 68 гласа "за" в Общото събрание (ОС) на БАН от 104 присъстващи негови членове. Не се сбъднаха очакванията за балотаж с един от другите двама кандидати - чл.-кор. Андон Косев и акад. Александър Петров, гласуването приключи още с първия тур.
Акад. Додунеков бе номиниран за поста от научните съвети на 2 института и от 12 членове на ОС, главно математици. Чл.-кор. Косев бе предложен от 7 института, а акад. Петров - от 12. Пред Общото събрание тримата кандидати изложиха платформите си за управление на БАН до 2016 г. и около два часа отговаряха на въпроси. Много конкретен в идеите си бе акад. Александър Петров, който е директор на Института по физика на твърдото тяло - БАН. Той предложи в програмата си стратегически план за развитие на БАН и заяви, че бюджетната субсидия на академията трябва да е равна на 60 на сто от общата субсидия за наука в страната, тъй като 60 на сто от научната продукция у нас е дело на учените от БАН. Според него при сегашните 0,2% от БВП, които отпуска хазната за наука, това означава 0,12% от БВП за академията, т.е. още около 42 млн. лв. Той предложи също академията да формира технологични паркове на своя територия, да се създаде клуб на науката в парламента, БАН да има статут на официален съветник на правителството, какъвто имат академиите в някои европейски страни.
Андон Косев (директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство) наблегна на екипността и откритостта в работата на ръководството и на БАН, задържането на младите учени, установяването на необходимите връзки с държавните институции, усъвършенстване на новата структура на БАН, развиването на технопаркове на БАН в страната, на връзките между ОС и събранието на академиците и член.-кореспондентите, търсенето на начини за по-добро финансиране на академията.
Акад. Додунеков отдели място на управленската структура на академията - заяви, че ще предложи максимално допустимия брой членове на Управителния съвет (27) и трима зам.-председатели. Според него трябва да се направи анализ на новата структура на БАН след реформата и да се види какви решения са необходими. Той заяви, че участва в работна група за съставянето на Оперативна програма за наука от фондовете на ЕС, каквато липсва само в България. Когато се говори за технологичен парк в София, не виждам как той би се напълнил със съдържание без БАН, каза Додунеков. Според него националната стратегия за науката, направена от МОМН, не е лоша и институти на БАН имат място в нея. Той предлага да се институционализират връзките между БАН и вузовете и да има сближаване с държавните институции и управляващите. Според него първи проблем е недостигът на ФРЗ за заплатите в БАН.      
И тримата кандидати в отговор на въпрос от залата заявиха, че централното управление на БАН трябва да е отворено за учените и затова ще бъдат премахнати електронните ключалки, с които преди няколко месеца досегашното ръководство затвори достъпа през всички врати в сградата. Десетки проблеми на науката и академията бяха засегнати по време на препитването и на обсъжданията.
 * * *     

Оказа се обаче, че изборите за председател не са минали без скандал. Безпрецедентна акция да бъде очернен един от кандидатите - чл.-кор. Андон Косев, е проведена в последната седмица преди избора. В добре известния в научните среди сайт на бившия учен Лазарин Лазаров, който от години безобразно хули БАН и учените й, често с откровени лъжи, е омаскарен оредния - Андон Косев. Там акад. Камен Куманов и проф. Иван Канев пишат, че преди 11 години Косев написал донос срещу Куманов. Вчера в ОС бе огласено какъв е въпросният "донос" - възражение на Косев от 2001 г. срещу това, че младеж от института по биофизика изнесъл апаратура за 100 хил. дойче марки, а Куманов просто го освободил от работа, без да потърси ни апаратурата, ни отговорност. Лошото е, че същите лъжи за Косев са били съзнателно лансирани и пред Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК), преди то да подкрепи Додунеков. От общо 143 академици и чл.-кореспонденти са присъствали 69. На Косев - учен със 118 научни публикации, цитирани 1416 пъти от чужди автори, му крещели, че е недорасъл и неморален. Неморален, щото е потърсил изчезналата апаратура за 1000 ДМ. И защото бе единственият от САЧК, който през студената есен на 2010 г. не се поколеба да застане пред вратата на БАН и да събира подписи от гражданството в подкрепа на академията...
Срещу Андон Косев се водеше яростна негативна кампания и обработка, помия изля бившият ми директор Канев, когото добре познавам и който винаги произвежда цинична смес от неистини, полуистини и откровени лъжи, възмути се проф. Бойко Георгиев от Института по биоразнообразие. Той лично е присъствал в САЧК при обсъждането на кандидатите и заяви, че "там срещу Косев бе оказан брутален натиск, махленски натиск да оттегли кандидатурата си". Становището на САЧК по нареждане на председателя акад. Никола Съботинов е било качено като водеща новина в сайта на БАН (не в раздела за изборите). В САЧК целенасочено се насажда омраза към Общото събрание, казват академици.


Състав на Общото събрание (ОС)

 Работещи         Избрани в ОС
  в БАН

академици     6    3 (50%)
чл.-кор.         12    6 (50%)
професори   292    46 (16%)
доценти      1162    52 (4,5%)