Храмът на книжовността

Августа Манолева

Институтат за български език при БАН отбелязва днес своята 70-годишнина с тържествена юбилейна сесия, която във втората си част включва и научни доклади, включително на гости от Русия, Германия, Норвегия. Ще бъдат връчени Голямата награда на института, която се присъжда на всеки две години, награда за книга на годината, награда за млад учен "Проф. Л. Андрейчин". Със Сребърни значки ще бъдат отличени директорът на гимназията "Св.св. Кирил и Методий" в Цариброд Снежана Симеонова и Мария Пинти - директор на Городненското училище в Болградския район, Украйна, за техния принос в запазването и съхраняването на българския език и за дългогодишната си дейност сред българите в чужбина. Със Златни значки ще бъдат удостоени бивши и настоящи сътрудници на института с особени заслуги към развитието на българското езикознание.
Още в своя устав от 1869 г. Българското книжовно дружество (от 1911 г. - БАН) е отбелязало първата си задача в областта на знанието -  "обработване и усъвършенстване на българския език, история и народната наша словесност въобще". Затова не е случайно, че най-старият институт на БАН е Институтът за български език. Историята му започва на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. През 1947 г. тя се преименува в Институт за български речник, който през 1949 г. прераства в Институт за български език. Първоначално са създадени два отдела - за езикознание и за български речник.
С работата в института от това време са свързани най-големите имена в областта на езикознанието. От първите две поколения: академиците Любомир Милетич, Беньо Цонев, Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стоян Романски (директор 1942-1951); от третото: акад. Владимир Георгиев (директор 1951-1957), чл.-кор. Любомир Андрейчин (директор 1957-1975),  чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Иван Леков, чл.-кор. Цветан Тодоров, проф. Стойко Стойков, ст.н.с. Стефан Илчев.
Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН е натоварен от Министерския съвет на България да проучва и определя националната езикова политика и книжовната норма на съвременния български език, както и да внася промени в нея при необходимост. На основата на огромен материал - събрани богати архиви и корпуси - в института се разработват лингвистични проекти с важно национално значение: речници (на старобългарския език, етимологичен, диалектни, на българския език, правописен, фразеологични, на най-новите думи, терминологични, едноезични, двуезични и др.), граматики (фонетика, морфология, синтаксис), атласи на българските диалекти и др. Публикуваните от института речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.
Работи се по теоретични и модерни приложни изследвания в областта на компютърната обработка на езиците. Правят се актуални изследвания, свързани със съвременната българска антропонимна система (чрез изследване на модата в личните имена до запазването на българския облик на личноименната ни система.). Съставя се електронна база данни на българската топонимия. Извършва се и съпоставително изследване на българския език с други езици. Както и езикови изследвания в културологичен аспект.
Институтът притежава големи архиви, свързани със старобългарския период, диалектен материал от българското езиково землище във и извън държавните граници, Възрожденски (с авторски архиви на Хр. Ботев и Л. Каравелов) и Общ архив на българската лексика от ХХ век, Архив на езика на народното творчество, Архив на термините. Създават се и много нови архиви. Най-новият - Българският национален корпус - http://www.ibl.bas.bg/BGNC_bg.htm, обединява няколко отделни електронни корпуса, разработени в периода 2001-2012 г. Той съдържа вече 450 000 000 думи.
И което най-пряко обслужва българите -  обособената Служба за езикови справки и консултации (тел. 0900-12-230). Тук всеки може да се допита за дадена езикова норма, а експертно се извършва и дейност, необходима за нормалното функциониране на редица институции: министерства, съдебна система, фирми, обществени организации, медии, издателства.
Институтът на БАН е член на Европейската федерация на институтите за национални езици. Не са много хората, които знаят, че най-българският институт работи активно по различни европейски програми и международни проекти: в рамковите програми на ЕС, по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", проекта CESAR, част от META-NET - мрежа от 57 водещи изследователски центъра от 33 страни, и пр. От позицията на своята 70-годишнина Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" продължава да е главният научен център за изследване на българския език, което се потвърди и от най-високата оценка, която му бе дадена преди две години от международния одит на звената на БАН преди две години.

Изложба на думите

В централната сграда на БАН е подредена експозицията "70 години Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин". Тя дава представа за научно-фундаменталната и научно-приложната продукция на колективите и на отделните учени. В експозицията може да се видят най-известните трудове на института през десетилетията и част от най-новата му продукция.
Академичният Институт за български език най-често се свързва с огромното количество речници, които са издадени от учените му през годините - многотомният Тълковен речник на българския език, Правописният речник на съвременния български книжовен език, Българският етимологичен речник, Старобългарският речник, Българският диалектен атлас. В изложбата е и първото българско издание на представителния Супрасълски или Ретков сборник от Х век, направено от Йордан Заимов и Марио Капалдо - един от бисерите на Преславската книжовна школа от "Златния век на българската книжнина".
От последните трудове са изложени Правопис и пунктуация на българския език, Обратен речник на българския език, Терминологичен речник по екология, Ивритско-български речник, Библиография по българска лексикология, фразеология и лексикография 1950-2010, Речник на българските говори в Южните Родопи, Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура. Както и най-новата книга, която се появи буквално в последните дни - "Еркеч - паметта на езика".