Да поникнеш като Нико

От книга към книга... Човек е една набързо прочетена книга. Затова от време на време посяга към уж прочетената вчера, а се заглежда в съхраненото в нея за нас и тези след нас. И за сетен път си казва, че няма по-верен и мъдър другар на живия от неговия спътник - книгата.
"В начале бе слово" е казано още в книгата на книгите и по-точно в Евангелие от Йоан. Четеш и пак си казваш: Ама в това е имало и друго нещо, което съм подминал в бързината...
Така съм. Та затова се впечатлявам и от новата книга на моя български събрат, бесарабския българин Нико Стоянов. Затова от много дни и нощи съм вторачил взор и мисъл във "В начале бе слово", която възприемам като летопис на едно Ново Българско Възраждане. Тя е христоматия на непогиналия български дух, прескочил Дунава и поел нататък, за да се върне не като никой, а като Нико: здрав, прав, умен, певец на българския дух, в ръка с тази съдбовна негова, а и за нас, книга, с която да седне на капрата на легендарния Файтон.
Как да не му кажеш: Добра среща, приятелю, събрате, брате!
Да поникнеш като Нико от българска семка и да сътвориш знаково четиво като събрата си Паисия, е подвиг.
Вглеждайки се дълбоко назад във времето, той стига до убеждението, че свободата на печата е майка на всички свободи...
И посяга към молива и листа...
И започва да реди думи и в мерена, и в немерена реч, повтаряйки: Аз съм българче...
Всичко това се случва далеч зад пределите на физическите граници на днешна България - в Нова Ивановка Българска, в Бесарабия, Украйна... И там прокудените му предци са носели на езика си българското слово. То преминава в кръвта на новородените - от поколение в поколение. Така и роденият далеч зад Дунава Нико Стоянов се оформя с българско самосъзнание, твори на своя роден прадядовски български език, пише песни, публицистика, защото е издигнал в принцип най-красивия поетичен химн: "Върви, народе възродени". За да каже един ден на всеослушание, че ще издава вестник "Родно слово". Казва и го доказва още в далечната вече 88-а година на миналия век. И това "Родно слово" се родее с оная бяла лястовица, излетяла от гнездото на българската словесност, то е Никовата прелетна птица. Казах: книга-христоматия, книга хроника на едно Ново Българско Възраждане, ярък знак на безсмъртния ни Дух.
Тук вече не върви да казвам думи под линия. И това е над линията. Защото Нико Стоянов е носител на редица руски, български, украински и молдовски отличия. Той влезе вече в читанките на българчетата в Молдова със стихотворението "Българин да си остане".
Ето този писател ще бъде на капрата на Файтона днес от 18 ч. с книгата си "В начале бе слово".