Литературен архив
Карпентиер дважди
По следите на две циркулярни писъмца от време оно
/ брой: 237
Скъпи читателю,
В днешния брой на "Пегас" Румен Стоянов ни повежда из литературните архиви с именития кубински писател Алехо Карпентиер, свързан и с България. А Георги Пенчев ни припомня за проф. Иван Цветков, който неотдавна си отиде от този свят.
Румен СТОЯНОВ
Без капка преувеличение трябва да кажем, че испаноамериканската повествователност оказа и оказва благоприятно въздействие върху нашата. В твърдението ми няма нищо, което да ранява националното себепознание и достойнство: мигар въпросните задокеанци не черпиха от инородни тям западни събратя? Важно е не откъде тръгваш, а къде стигаш. Носителите на туй осенение имат собствени имена и ако не ги упомена, би било неблагодарност. И ето върховните: Маркес, Кортасар, Льоса, Карпентиер, Борхес, Рулфо, Бастос, Фуентес, Астуриас. Някои от тях - Карпентиер, Рулфо, Маркес, Льоса, дойдоха в София и заради тяхната важност в двустранното общуване с подконтинента престояванията и преписките им с българи трябва да бъдат предмет на изследвания и трайни опори в културните ни вземодавания с ония страни. За жал и срам, крещящо нехаем към връзките ни с тия велики творци, заслужено приобретили световна слава. Милостив е Бог, повече или по-малко, общувах с някои задморски словесници великани (Кортасар, Маркес, Карпентиер, Гилен, Рулфо, Пас, Амаду, Сабато, Льоса) и понеже никой не понечва да рови архиви, списания, вестници, сега прочиташ/преглеждаш двадесетина книги по дадена тема и пръкваш следваща, ще извадя на бял свят две писма, в мой превод, едното до, а другото от Карпентиер (неговите до мен оставям за друга сгода). Първото е на руски, понастоящем, когато испанският е вторият най-преподаван чужд език у нас, учудва, но и свидетелства за оскъдицата на тогавашните ни испанисти. Изпратено е от Комитета по културата и изкуствата, носи датата 31 март 1965 г., адресирано е "до другаря Алеко Карпантье" и е подписано от "началник на управление В. Киров". Ето и текстът на писмото:
Уважаеми другарю Карпантье,
Миналата години Ви изпратихме покана да посетите нашата страна и да сключим споразумение за сътрудничество между нашето управление "Полиграфиздат" и Националното издателство в Хавана.
По неизвестни причини не получихме отговор и сега си позволяваме да подновим поканата - да бъдете драг гост на управлението ни "Полиграфиздат" в удобно за Вас време.
Надяваме се, че по време на посещението Ви ще можем да уточним конкретни форми на по-нататъшната ни съвместна работа в книгоиздаването и книгообмена.
Освен пътните, поемаме всички разходи по време на Вашия престой в България.
Писмото е парафирано с "др. Попов 5.IV" и "Да/8.IV.1965". Още не сме знаели как точно се произнася името на писателя, оглавяващ кубинското Национално издателство, та го виждаме по френско-руски Алеко Карпантье. Той настина идва в България и по тоя начин има заслуга в ранния литературен обмен между двете страни: минали са едва шест години от победата на Фиделовите бунтовници.
Второто писмо е на испански, отпечатано в брой 50/1980 г. на списание "Обзор", излизащо на тоя език. Поместено е заедно с други (Курт Валдхайм, генерален секретар на ООН, Марио Варгас Льоса, Ърскин Колдуел, Джон Ъпдайк и други). Ето го:
Възпрепятстван от задължение, поето отдавна, съжалявам, че не съм с вас на тая Международна писателска среща и още повече като си помисля, че тя се провежда в Народна Република България, страна, чиито красоти познавам, и на която се дълбоко възхищавам заради жизнеността и динамизма на културата и очевидността на високите й осъществявания в изграждането на Социализма.
Вярвам, че в момент като тоя, в който хидрата на фашизма отново показва своите отвратителни домогвания в много страни на капиталистическия свят, стават повече от всякога необходими тия събирания на интелектуалци и писатели, решени да се борят за неутрализиране силите на реакцията и да работят за възтържествуването на обществената справедливост и поддържането на траен мир. Затова поздравявам организиращите тоя форум и искам да обознача, с моето искрено послание на единомислие, цялостната ми отъждественост с възнамеренията и ценностите, които ще бъдат отстоявани в тия дни на плодоносна работа.
За всичко това поздравявам всички другари писатели, събрани в София, и моля да ме счита за присъстващ сред тях в часа, когато ще формулират резолюциите и заключенията, които ще увенчаят тия дни на плодороден труд.
Става ясно, че творецът е бил поканен да участва в Софийската международна писателска среща през 1979 г. Посланието му е отпечатано без дата и без обръщение, може би ги е имало. Трябва да сме благодарни, че големият майстор на магическия реализъм отправя топли думи относно природните хубости и културния живот в страната ни. Алехо Карпентиер, също като Николас Гилен, е важен и непреходен фактор в литературното общуване между България и Куба.